Почти цялата продукция се намира пазар
Въпреки слабата реколта, реализацията на произведените плодове остава висока. Данните показват, че 97% от продукцията достига до някаква форма на употреба – било то директна продажба, преработка или собствено потребление.
Най-голям дял има продукцията, насочена към пазара – около 65%. Това означава, че секторът продължава да работи основно за търговия, а не за самозадоволяване. За преработка отиват близо 28%, което показва стабилна връзка с преработвателната индустрия.
Таблица: Реализация на продукцията по култури
| Култура | За собствена консумация (%) | Продажби (%) | За преработка (%) | Други (%) |
|---|---|---|---|---|
| Ябълки | 1.7% | 68.8% | 21.1% | 8.4% |
| Праскови и нектарини | 2.5% | 73.1% | 24.3% | 0.1% |
| Кайсии | 2.2% | 73.7% | 22.9% | 1.2% |
| Сливи | 3.0% | 64.5% | 28.2% | 4.3% |
| Череши | 1.1% | 75.8% | 21.3% | 1.8% |
| Вишни | 0.5% | 50.9% | 42.1% | 6.5% |
| Орехи | 3.3% | 54.7% | 39.5% | 2.5% |
| Малини | 0.8% | 32.9% | 62.9% | 3.4% |
Кои плодове отиват в преработка
Прави впечатление, че малините са лидер по дял за преработка – близо 63%. Това е логично, тъй като този плод трудно издържа дълго в свеж вид и бързо влиза в преработвателни линии.
При вишните също се вижда силна ориентация към преработка – над 42%. Орехите също се насочват сериозно в тази посока – почти 40%.
За разлика от тях, черешите и кайсиите остават предимно за директна продажба – над 73%, което говори за силно търсене на свежия пазар.
Добивите падат – климатът си казва думата
Средните добиви при почти всички култури намаляват. Най-сериозен спад се наблюдава при сливите – с 31%, при вишните – с 30% и при черешите – с 27%.
Причината е ясна – неблагоприятни климатични условия, които са повлияли както на цъфтежа, така и на формирането на плодовете.
Таблица: Средни добиви по основни култури
| Култура | Среден добив (килограми на хектар) |
|---|---|
| Ябълки | 8867 |
| Круши | 4794 |
| Праскови и нектарини | 7069 |
| Кайсии | 4364 |
| Сливи | 4397 |
| Череши | 3585 |
| Вишни | 2346 |
| Орехи | 505 |
| Малини | 3399 |
| Шипки | 1749 |
Има и изключения – не всичко върви надолу
На фона на общия спад има и редки положителни сигнали. При култивираните шипки средните добиви се увеличават с 39%, а при бадемите – с около 4%.
Това показва, че при правилен избор на култура и условия, част от сектора успява да се адаптира.
Регионални разлики – различна България
Южният централен район остава водещ по производство с над 26 800 тона. Там условията явно са били по-благоприятни или стопанствата – по-добре подготвени.
Югозападният район също държи стабилни позиции, макар и с по-малки обеми. Северните райони обаче търпят сериозни загуби, което ясно показва регионалната уязвимост на овощарството.
Изводът – секторът е под натиск, но не се предава
Данните за 2025 година показват една трудна, дори тежка година за българските овощари. Намалени площи, сринато производство и по-ниски добиви – това е реалността.
И въпреки това секторът продължава да работи, да инвестира в нови насаждения и да реализира почти цялата си продукция.
Истината е проста – климатът вече диктува правилата. А който не се адаптира, просто отпада от играта.
