Хранене
Това е най-съществения от всички фактори на околната среда, който оказва най-голямо въздействие върху млечната продуктивност. Недостатъчното, небалансирано хранене може да доведе до снижение на млечността с 30-50%. Тук имат значение количеството на фуражите, структурата на дажбата (дела на концентрираните фуражи), съдържанието на някои макро- и микроелементи, витамини, типа на дажбата (зимна или лятна) и др.
За правилното хранене, съобразено с биологичните и физиологични особености на организма на кравите и телетата са необходими много знания. По-важните неща за храненето може да прочетете в раздела „Хранене на крави за мляко“.
Параметри на микроклимата
Съществено влияние върху млечната продуктивност оказват температурата, влажността и концентрацията на газовете, скоростта на движение на въздуха, шума и др. Негативното въздействие на температурата върху млечността се проявява, когато е извън оптималните граници 10-15°С. Критични температури са тези, при които се задейства активно механизма за терморегулация и се изразходват много хранителни вещества за поддържането й. За кравите това става при температура под 5°С и над 28°С. Тогава млечността рязко спада.
Останалите изброени параметри също имат съответните оптимални стойности. При сериозно отклоняване от тях млечността намалява с 15-20%.
Ако се поддържат всички тези микроклиматични параметри в желаните граници, може в максимална степен да се ограничи или да се елиминира влиянието на тези фактори върху млечната продуктивност. Как да се регулират и поддържат тези фактори може да научите в раздела „Микроклимат на помещенията. За крави и методи за неговото оптимизиране“.
Сезон на отелване
Като специфична съвкупност от различия в температурата на въздуха, особености в храненето, пасищно или оборно отглеждане и т. н., този фактор има своето влияние върху млечната продуктивност. Най-висока е млечността на кравите, отелени през зимата, а по-ниска – на отелените през пролетта.
Поради съществуващото влияние на този фактор, ако е необходимо да бъдат сравнявани крави, отелени през различни сезони, се извършва коригиране с предварително изчислени коефициенти.
Продължителност на сухостойния период
Оптималната продължителност на сухостойния период е 60 дни с отклонения – 45-75 дни. Кравата извършва огромна физиологична дейност през този период – много интензивен растеж на плода, на матката и на околоплодните обвивки, възстановяване на вимето, натрупване на телесни резерви.
Продължителността на сухостойния период оказва значително влияние върху следващата млечна продуктивност (табл. 1).
Табл. 1 . Влияние на продължителността на сухостойния период върху млечната продуктивност на кравите ( по Омельяненко)
Освен върху количеството мляко, късия сухостоен период оказва влияние и върху развитието и жизнеспособността на телетата, качеството на коластрата е много по-ниско.
Продължителност на сервис периода
Този фактор влияе от една страна пряко – чрез физиологичното въздействие на бременността (нервно-хормонално, обмяна на веществата и др.) върху млечната продуктивност. В този аспект е установено, че ако кравата е с много къс сервис период достига с 15-20% по-ниска млечност, отколкото при дълъг сервис период.
По-важно за икономиката на производството е обаче какво е влиянието върху млечността за по-дълъг период от време (напр.пожизнената млечност).
Доене
Върху млечната продуктивност оказват влияние множество елементи, свързани с доенето – кратност на доенето, доилна техника, технология на доенето и др.
Установено е, че при трикратно доене за деня се получава с 10-15% повече мляко, отколкото при двукратното. Затова при контрола на продуктивните качества задължително се отбелязва в публикуваните резултати (напр. каталози и др.) кратността на доенето, при което е получена съответната млечност.
Не винаги е оправдано от икономическа гледна точка извършването на трикратно доене. Често се препоръчва следния подход: първите 2-3 мес. след отелването да се дои трикратно, с което се стимулира млекообразувателния процес и се постига по-висока млечност. След това се преминава на двукратно доене. Тази организация е ефективна тогава, когато е съпроводена с много добро хранене, когато технологията, режима и оборудването на фермата позволява това и не на последно място, когато очакваните икономически резултати от по-голямото количество мляко са по-големи от разходите по допълнителното обслужване (труд, електроенергия, вода и дезинфектанти при измиването и т. н.). Всеки млекопроизводител може да реши конкретните ползи.
Останалите изброени тук фактори (доилна техника, технологията на доене) са разгледани подробно в раздел „Получаване на качествено мляко“.
Разгледаните фактори, които оказват влияние върху млечната продуктивност, са само по-важната част от общия комплекс. Познаването им създава възможност те да бъдат елиминирани (чрез изчисляване на съответни корекции или чрез отстраняване на действието им), или да бъдат направлявани в желаната посока, при което да влияят по най-благоприятния начин върху млечната продуктивност.
