Правилна употреба на средствата за дезинфекция
Същото проучване установява още, че голяма част от стопаните не спазват или не знаят правилната концентрация за нанасяне на дезинфекционния разтвор на квадратен метър. Дори при спазване на изискванията за нанасяне на дезинфекционния препарат върху сухи повърхности, проведената дезинфекция се оказва неефективна. В случаите, в които дезинфекционният разтвор се нанася в по-голяма концентрация, се причиняват увреждания по съоръженията, а остатъчното количество дезинфекционен препарат се явява силна опасност за здравословното състояние на новата партида животни.
В допълнение към горното се завишават и разходите за третиране. Въпреки избора на подходящ препарат и спазването на изискванията за прилагане, резултатът от дезинфекцията може да бъде неефективен, ако не бъде спазена продължителността на действие на активното вещество. В указанията за употреба на конкретното дезинфекционно средство, освен нужната концентрация, се отбелязва и продължителността на действие на активното вещество, която в повечето случаи е между един или два часа.
На практика това означава, че дезинфекционният разтвор трябва да бъде оставен да действа възможно най-дълго. Включването на вентилационната инсталация с цел по-бързо изсушаване на повърхностите намалява ефективността на използваните средства. Близо 29% от анкетираните потвърждават използването на вентилационната система.
Самостоятелно извършване на почистването
139 от запитаните 140 фермера категорично потвърждават, че извършват почистването и дезинфекцията самостоятелно (със собствени ресурси). Това налага в много висока степен силна необходимост от обучение на персонала или членовете на семейството, които са ангажирани в стопанството. Но как достига информация за нововъведения, респективно, подобрения до всяко отделно стопанство?
Информация или препоръки и знания за избора на дезинфекционни средства се получават от консултант (61%) или се формират на база собствен опит (51%). Само 2,5% от анкетираните стопани достъпват информация от списъка на DVG (Комитетът за дезинфекция във ветеринарната медицина в Германия). Ролята на ветеринарния лекар със своите 1.6% е почти незначителна.
Много често в практиката се случва така, че въпреки голямото желание за ефективна дезинфекция, в помещенията съществуват такива места, които са трудно достъпни, и почти е невъзможно да бъдат почистени, още повече дезинфекцирани. Такива са елементите на вентилационната инсталация, които не подлежат на демонтиране или части от други уреди, които притежават хигроскопична способност.
Същото важи и за по-старото оборудване напр. лампи, които нямат хидроизолирано покритие. Инвестиции в подходящо оборудване и осветителни тела допринасят за ефективността на провежданите процедури.
Стопаните на кравеферми трябва да дезинфекцират по-интензивно след всяко заболяване.
В много случаи, ситуацията в кравефермите изглежда още по-драматично. Тук удачен пример може да бъде даден с иглутата за телета, които преди това са били обитавани от телета с диария. Само 20% от анкетираните твърдят, че извършват дезинфекция на иглутата. За голяма част от стопаните, дори почистването с пароструйка под високо налягане не се възприема като задължително условие преди ново заселване. Така причинителите на инфекциите остават и въздействат върху новите животни. По този начин единичният случай прераства в постоянен проблем.
Ако добавим към общата картина факта, че много рядко се провеждат изследвания за установяване конкретния причинител на диария, то можем закономерно да извлечем извода, че няма как да бъде направен правилен избор на подходящ и ефикасен дезинфекционен препарат. В тези случаи съветите на ветеринарния лекар и консултантите са много уместни.
