2 част/ Изкуствено осеменяване, селекция и ……..3750 кг мляко

Третият фактор – селекцията, е също изключително важен. Засега асоциациите вземат  млечните проби, обработват  данните и получават някаква обобщена информация, която на никой не може да послужи.

С други думи истинската селекция е загърбена. На много малко места се правят случни планове, по правилата. Линейната оценка се прави от специалисти на фирмите за продажба на спермата. Същите фирми, разполагат с програми за изготвяне на случните планове. Е, в програмите са заложени до 32 признака, ние залагаме само информация за произход, линейна оценка, ако е направена от продавачите на сперма. Интересното е, защо информацията от книгите на асоциациите, не се вкарва също в подготвителната таблица.

От фирмите споделиха, че просто такава информация не им се предоставя. Ползата е само една, поне се избягва отчасти стихийният инбридинг. Мислим, че всички говедовъди знаят, че 90% от сега действащите бици, са с произход от две генеалогични линии на породата Холщайн, и нивото на инбридинга трябва да се има в предвид. Ние все още не сме синхронизирали, как да изписваме номерата на разплодниците в развъдната книга. Някъде се пише ID номера, другаде номера в държавата, в която е роден бикът. Това внася проблем при търсенето на биците в различните информатори и съставяне на случните планове.

Ясно е, че в тази посока, асоциациите имат много да наваксват. Вместо да се мъчат да правят неща, които хората са ги правили от преди 30 години, да се съберат, обсъдят и вземат решение   за   използване развъдната стойност на майките, използвайки ДНК анализа. По този начин с малки или големи подобрения /специалистите ще кажат/,  ще се натовари и новата /стара/ генетична лаборатория, която само я откриваме и обсъждаме по телевизията.
Тази схема на селекция /предложена по-горе/, искаме, не искаме, ще стане. Ако асоциациите, науката и държавата не я внедрят, просто самите фермери ще го направят.
По същия начин стой и въпросът и за кръстосването на породите. Науката също трябва да вземе отношение по този въпрос. Но не приемаме, да ни се казва: –
„в Норвегия температурите са минус 25 градуса и при +40 градуса, какво ще стане с тези животни”.
Голяма част от нашите фермери не са номади, те имат добри обори с вентиларори и вода през лятото, ако това е причината.

Дотогава фермерите трябва да си искат случен план, от обслужващите ги звена, заложен на три фундамента /засега/

  • Информация за родословия – всички крави записани в Главния раздел на Хардбука имат необходимата информация за родителите.
  • -развъден индекс – тук фермерът трябва да е наясно, каква трябва да бъде визията на фермата след десет години. На практика, това е какво трябва да се постигне – млечност, качествени показатели на млякото, екстериорни характеристики и др.
  • Линейна оценка – някой трябва да я направи. Нормално е това да са асоциациите – самото им име и дейност са такива.
  • И всичко това, до време, докато се внедрят новите, модерни методи на селекция, които се използват в Европа.  Дойде време селекционерите да захвърлят куфарчетата
  • / образно казано, една част ще ги имат/ и да се заемат с истинската селекция. Времето на инспектори и ученици мина. Сега трябва да превземем кота 4000 кг мляко, а защо не и нагоре.

Govedovad.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here