Преценката на системите за отглеждане на биволите от етологична гледна точка имаме решаващо значение. Тя се основава на проучване на така нар. “основни” фактори. За такъв се приема поведението, свързано с храненето, с почивката, с активността, с продуктивността и др.
Под понятието “почивка” е прието да се разбира пребиваването в легнало и стоящо положение, ако животното не проявява друга активност освен преживяне. Независимо, че стоенето се смята, като форма на почивка, тя е качествено различна от почивката при лежане, тъй като обмяната на енергия е повишена и съответно топлопродуктивността е увеличена. Енергийната обмяна при стоене и бездействие е по-висока в сравнение с тази при лежане.
Двигателната активност включва специфична и неспецифична активност. Всяка поведенческа проявя по своята същност е двигателна активност. В практиката под двигателна активност се имат предвид главно две поведенчески прояви – стоене и движение.
Изследвани са следните форми на поведение: хранително поведение, свързано с почивката; поведение, свързано с двигателната активност; поведение по време на доене.
Проявите, по които се съди за хранителното поведение, са: продължителността на хранене и преживяне и разпределението им в денонощието. Регистрира се и положението, с което животните преживят – прави или легнали.
Като основен показател, характеризиращ почивката, се използва времето, през което животните лежат. З двигателната активност се съди по времето на стоене в движение. Времето за хранене е функция на честотата на хранене и продължителността на едно хранене. Броят на преживните периоди при биволиците и малакините за едно денонощие е от 11 до 17, а при малачетата те са с по-широк диапазон – 7 – 15 в зависимост от възрастта.
Общата продължителност на времето, изразходвано за преживяне при биволиците и малакините, е средно 6 -7 часа, а при малачетата – 5-12 часа. Средната продължителност на отделния преживен период при малачетата е 33-34 мин., а при биволиците и малакините той е по-дълъг. Преживният период е най-кратък по време на доене. При биволиците не съществува пряка взаимозависимост между доенето и възникването на преживният процес. Преживните периоди през нощните часове са по-продължителни.
Показателят, характеризиращ преживния процес, е индексът на преживяне (минути/кг сухо вещество). Преживният индекс при хранене с груби фуражи зависи от физическата форма и от съдържанието на груби влакнини. При малачетата се наблюдава по-голям преживен индекс (43-114). Това показва, че те отделят повече време за преживянето на 1 кг. сухо вещество. Може би това е една от причините за по-доброто използване на грубите фуражи от биволите в сравнение с говедата
следва ….
