Дълги години в животновъдството се вярваше, че всяко теле трябва да има свое собствено място – отделна клетка, собствена кофа, свое пространство. Така било „по-хигиенично“ и „по-сигурно“. Но науката и практиката днес казват друго: самотата не е естествена за нито едно животно, а за телето – тя е и вредна.
Все повече фермери преминават към отглеждане по двойки още от първите дни. Две телета в една колиба – звучи просто, но ефектът е огромен. Телетата растат по-спокойни, по-любопитни и по-уверени. Учят се едно от друго, хранят се по-добре и понасят по-леко стреса от отбиването.
Силата на компанията
Когато до себе си имаш „приятел“, новите ситуации не плашат толкова. Телетата, които растат по двойки, ядат повече концентрат, лягат заедно, а когато идва време за преминаване в групови боксове или доене – адаптират се по-лесно.
Опитът показва, че дори млади юници, отглеждани по двойки, по-късно приемат техниката на доене по-бързо и с по-малко стрес.
С други думи – една малка промяна в начина на настаняване може да има дългосрочен ефект върху цялото стадо.
Колко място е нужно
Разбира се, не става дума просто да сложиш две телета в един иглу. Важно е пространството. Всяко теле трябва да има поне три квадратни метра площ, за да може да се движи, ляга и става свободно.
Обикновените индивидуални колиби често са прекалено тесни, но ако се намалят празните пространства между тях, на същата площ могат да се настанят повече телета по двойки – без да се нарушават условията за хигиена и вентилация.
Практически съвети за успех
За да няма проблеми като взаимно сукане, всяко теле трябва да има своя собствена кофа с биберон, купа с концентрат и вода. Водата и концентратът се предлагат още от третия ден, а сеното – около петия.
Двойките могат да се образуват веднага след раждането или до седем дни след това, в зависимост от големината на фермата. Важно е да се групират само здрави животни – болните винаги се държат отделно.
Контактът – повече от поглед
Директният физически контакт е решаващ. Телетата, които могат само да се докосват с муцуна през решетка, не развиват същата социална увереност, както тези, които споделят едно пространство. Контактът не е лукс – той е част от инстинкта, който прави животното стабилно и уравновесено.
