Групово отглеждане на телета: страхове, митове и как стоят нещата в действителност
Когато стане дума за отглеждане на телета по двойки или в групи, почти всеки фермер има едни и същи притеснения.
И те не са без основание – идват от лош опит, от стари практики или от грешки, направени при лошо управление.
Проблемът не е в самото групово отглеждане.
Проблемът е как се прави.
„Ще боледуват повече“
Това е най-често срещаният страх. И честно казано – той се появява, когато нещо вече е тръгнало накриво.
Истината е следната:
груповото отглеждане само по себе си не увеличава заболеваемостта. Болестите идват от:
– лоша хигиена;
– прекалено гъсто настаняване;
– влажна и мръсна постеля;
– слаб контрол на коластрата;
– неподходящо хранене.
Ако тези елементи куцат, проблеми ще има и при индивидуално отглеждане. Просто там те се виждат по-късно.
„По-силните ще изместват по-слабите“
Това се случва, когато:
– няма достатъчно места за хранене;
– групите са прекалено големи;
– телетата са с много различна възраст или размер.
При правилна организация – малки групи, равномерни животни и достатъчно хранилки – конкуренцията е минимална и управляемa.
Практиката показва, че телетата много бързо изграждат ред и поведение в групата.
„Подсукването ще стане масово“
Подсукването е реален проблем, но рядко започва при добре организирано социално отглеждане.
В повечето случаи то тръгва от:
– индивидуално отглеждани телета;
– недостатъчно мляко или твърде бързо поене;
– липса на груб фураж;
– скука и липса на контакт.
Когато телетата са заедно още от началото и получават достатъчно храна и занимание, рискът рязко намалява.
„Груповото отглеждане е крачка назад“
Това е погрешно схващане.
Старото групово отглеждане означаваше:
– много телета на малко място;
– лоша хигиена;
– никакъв контрол.
Модерното групово отглеждане означава:
– малки групи;
– ясни правила;
– контрол и наблюдение;
– по-ниска трудоемкост.
Това не е връщане назад, а по-умен начин да се използва опитът от миналото.
„Нямам условия за това“
Този аргумент е честен и реален. Не всяка ферма може да премине веднага към групово отглеждане.
Но много ферми започват постепенно:
– първо с отглеждане по двойки;
– после с малки групи;
– без скъпи инвестиции;
– с адаптация към наличните сгради.
Важно е да се знае, че дори отглеждането по двойки дава голяма част от ползите.
Реалността накратко
Груповото отглеждане не е решение „на сляпо“.
То изисква мислене, планиране и дисциплина.
Но когато се прави правилно:
– телетата са по-спокойни;
– проблемите са по-малко;
– работата във фермата се улеснява;
– резултатите се виждат в бъдещите юници.
Следва ….
