Доилният робот не означава край на пашата. Напротив – в редица ферми двете системи работят рамо до рамо. Кравите могат спокойно да излизат на пасище, да поемат прясна трева, да се движат свободно и да бъдат изложени на слънце и дъжд. Тези естествени фактори подпомагат общото им състояние – по-добра подвижност, по-здрави копита и по-ниско ниво на стрес.
Фермите, които съчетават роботизирано доене и паша, обикновено спазват няколко условия. Пасищата са разположени близо до обора. В самия робот и в сградата има апетитна храна, която привлича животните обратно. Вътре ги очакват сухи и удобни легла, както и по-хладен микроклимат през лятото.
Селекционна врата към пасището
В много стопанства е монтирана врата за паша, която се управлява от системата на робота. Тя се отваря само за крави, които нямат предстоящо доене. Така се гарантира, че животното ще бъде издоено, преди да излезе навън. Въпреки това някои фермери се отказват от подобна врата, защото при тях свободното движение дава по-добри резултати.
Осигуряването на вода на пасището е чувствителна тема. Има ферми без външни поилки, но практиката показва, че поне в близост до обора трябва да има сигурен водоизточник. Липсата на вода намалява активността и честотата на посещенията в робота.
Робот направо на пасището
Съществуват и решения, при които доилният робот, заедно с охладителния резервоар и съпътстващото оборудване, се поставя в заграждение директно на пасището през летния сезон. През зимата системата се връща в обора. Това изисква добра организация, но е напълно осъществимо и вече е прилагано в практиката.
Когато пашата е невъзможна или нежелана, може да се изгради открита площадка за разходка, достъпна по всяко време. Това осигурява движение и свеж въздух, дори без класическо пасище.
Ограничени площи – приоритет за младите и сухостойните
Ако пасищата около фермата са малко, приоритет често се дава на младите животни и сухостойните крави. Те не се доят и не е необходимо да бъдат връщани ежедневно към робота, което улеснява организацията.
Някои стопани се опасяват, че пашата ще намали броя на доенията и съответно продукцията. Известно е, че при трикратно доене на ден добивът е по-висок, отколкото при двукратно. Практиката в стопанства с дългогодишен опит показва, че при правилно управление нито честотата на доене, нито млеконадоя спадат рязко. Балансът между трева и силаж е въпрос на настройка и наблюдение, а не на отказ от паша.
