През последните години автоматичните хранилки навлязоха в много млечни ферми основно като средство за по-лесно и по-прецизно хранене на телетата.
Австралийското изследване обаче показва, че възможностите им са много по-големи.
Данните, които тези системи събират всеки ден, могат да се превърнат в мощен инструмент за управление на фермата. Вместо да служат само за контрол върху храненето, те могат да помогнат за ранно откриване на проблеми, по-добро планиране на работата и по-ефективно използване на човешкия труд.
Именно това е големият извод от проведеното тригодишно проучване.
Не всяко теле има еднакъв старт
Въпреки че всички 1440 телета в изследването са били отглеждани при еднакви условия, учените установяват огромни разлики в теглото при отбиването. Това показва, че еднаквите грижи невинаги водят до еднакви резултати. Всяко животно реагира по различен начин на храненето, средата и начина на отглеждане.
Затова съвременното животновъдство все повече се насочва към индивидуален подход, при който решенията се вземат не за цялата група, а за всяко теле поотделно. Автоматичните хранилки правят именно това възможно.
Данните сами не решават проблемите
Авторите на изследването подчертават, че компютърът не може да замени опитния фермер. Дори най-модерната система само показва, че при определено теле има отклонение.
Истинската работа започва след това. Фермерът трябва да установи защо животното приема по-малко мляко, защо посещава по-рядко хранилката или защо не се адаптира достатъчно бързо. Понякога причината може да бъде здравословен проблем.
Друг път става въпрос за по-трудна адаптация или за необходимост от допълнително обучение на телето. Точно затова учените разглеждат автоматичните хранилки като помощник при вземането на решения, а не като заместител на човека.
Има и какво още да се изследва
Самите автори признават, че проучването не дава отговор на всички въпроси. Например в него не е проследено колко твърд фураж приемат отделните телета по време на растежа. А това също е важен фактор за развитието на търбуха и успешното отбиване. Освен това учените не проследяват как се представят тези животни като възрастни млечни крави.
Предстои да се изясни дали телетата, които се развиват по-добре през първите седмици, действително дават повече мляко, живеят по-дълго или се отличават с по-добро здравословно състояние през целия си продуктивен живот.
Именно тези въпроси ще бъдат предмет на бъдещи научни изследвания.
Посоката вече е ясна
Въпреки това резултатите ясно показват накъде върви развитието на съвременното млечно животновъдство. Все повече решения ще се основават на информация, която се събира автоматично и се анализира в реално време.
Това няма да намали ролята на фермера. Напротив – ще му даде възможност да реагира по-бързо, да взема по-информирани решения и да насочва усилията си към животните, които действително се нуждаят от помощ.
Най-важният извод за практиката
Ако трябва да се обобщи цялото изследване с едно изречение, то би звучало така:
Първите пет дни след преминаването към автоматичната хранилка могат да определят посоката на развитието на телето.
Количеството изпито мляко, честотата на посещенията на хранилката и активността на животното през този кратък период дават достатъчно информация, за да бъдат открити телетата с риск от по-слабо развитие.
За фермерите това означава едно – вместо да чакат проблемът да стане видим, могат да реагират навреме.
А именно ранната намеса често е разликата между теле, което ще изостане, и животно, което ще разгърне пълния си потенциал.
Това е и най-ценният принос на австралийското изследване – доказателството, че информацията, която доскоро оставаше неизползвана в компютрите на автоматичните хранилки, може да се превърне в практичен инструмент за по-добро управление, по-здрави телета и по-ефективно млечно животновъдство.
Поредицата/ Как автоматичните хранилки разкриват бъдещето на телето още през първите дни от живота му :
1 част/ Само пет дни стигат, за да разберете кои телета ще се развиват добре
2 част/ Количеството изпито мляко се превръща в първия сигнал за бъдещото развитие
3 част/ Защо честите посещения на хранилката могат да бъдат добър знак
4 част/ Защо някои телета се адаптират по-бързо и как това определя бъдещото им развитие
5 част/ Как ранната намеса може да спаси изоставащите телета
6 част/ Данните вече се превръщат в най-ценния помощник на съвременния фермер
