Няколко евтини и практични промени в жилищната среда могат да имат голямо значение за здравето, благосъстоянието и производителността на едно млечно стадо. Продуктивната млечна крава е по-вероятно да постигне своя генетичен потенциал, когато ѝ бъде позволено да вирее в най-добрата среда.
Прегледът на условията за отглеждане на млечните крави във вашата ферма може да подчертае области, които се нуждаят от подобрение. Трябва да се имат предвид следните шест ключови направления:
1. Нива на осветеност
Нивото на излагане на светлина на определени етапи от производството може да има благоприятен ефект върху млеконадоя. Документираните резултати от изследвания потвърждават това, което се наблюдава и на практика.
Дългият фотопериод (18 часа), в сравнение с естествената продължителност на деня, може да увеличи млеконадоя средно с 2 литра на ден. За сухостойните крави обаче се препоръчва по-къса продължителност на деня. Намаляването на светлинните часове до 8 часа по време на 60-дневния сухостоен период може да увеличи добива на мляко през следващата лактация с 3,2 кг на ден.
Нивата на осветеност в навеса трябва да са поне 200 лукса през деня, а в периодите на тъмнина – не по-ниски от 30 лукса, за да се гарантира, че кравите могат да се ориентират и да се движат безопасно. Най-добрите сгради осигуряват максимални нива на естествена дневна светлина, както и достатъчно изкуствено LED осветление, за да се регулират нивата според нуждите.
Трябва да се има предвид, че когато капандурите се използват за увеличаване на дневната светлина, температурата на въздуха може да се повиши поради „парников ефект“.
2. Наблюдение
Във фермите се наблюдава нарастващо използване на камери за видеонаблюдение, с функции за 360-градусови изгледи, мащабиране и нощно виждане. Те се превръщат в безценен инструмент в зоните за отелване.
Дистанционното наблюдение предотвратява стресови смущения, които могат да забавят естественото начало на отелването. Също така ненужни загуби на телета могат да бъдат избегнати чрез по-ранна намеса, когато се установи, че кравата има затруднения.
Камерите могат да бъдат полезни и в други зони – например в събирателните дворове за подпомагане на откриването на еструс.
3. Хигиена
Възрастните говеда могат да отделят високи нива на бактерии като Johne’s, салмонела и E. coli, вируси като коронавирус и ротавирус, както и паразити, включително криптоспоридиум, чрез изпражненията си.
Затова е важно болните крави да не се оставят в боксовете за отелване, тъй като замърсяването може бързо да се увеличи и всички телета в бокса да бъдат изложени на риск. Често боксовете за отелване се намират близо до събирателния двор или до млекосалона, където може да има тор или отпадни води – допълнителен източник на инфекция.
Не бива телетата да се задържат твърде дълго в боксовете за отелване, за да се намали рискът от заразяване. Те трябва редовно да се почистват с пара, да се отстраняват органичните материали, да се оставят да изсъхнат и да се подменя постелята.
Детергентите помагат за премахване на вкоренена мръсотия и биофилми, в които патогени могат да оцелеят месеци наред. Дезинфектантите трябва да се използват след детергентите в препоръчителната концентрация.
4. Обогатяване и пространство
Все повече ферми експериментират с дейности за обогатяване на средата за възрастни крави и млади животни. Четки за крави и телета се използват редовно, а нови идеи като боксови чували, гуми за трактори, бали сено и подплатени стълбове предлагат допълнителни възможности за игра и занимание.
5. Комфорт
Комфортът на кравата оказва пряко влияние върху здравето и продуктивността ѝ. Кравите, които прекарват поне 12 часа на ден в сухо и удобно място за лежане, са по-спокойни, с по-нисък риск от мастит и куцота.
Независимо дали са на свободно отглеждане или в навеси, трябва да има достатъчно пространство за лежане. Постелята трябва да е с дебелина най-малко 15 см, за да се избегнат наранявания на ставите и откази за ползване на боксовете.
Използването на гумени постелки в зоните за хранене, събирателните дворове и млекосалоните намалява риска от куцота. Подовете не трябва да са хлъзгави и трябва редовно да се набраздяват, за да се предотвратят наранявания и да се насърчи нормалното поведение при разгонване.
6. Топлинен стрес
Ефектът от топлинния стрес при говедата е добре известен. Горната критична температура (UCT) за възрастни крави е 25°C – над тази стойност те са изложени на риск. Тази граница е още по-ниска при висока влажност.
Топлинният стрес не само е проблем за благосъстоянието, но и води до намален прием на сухо вещество, по-нисък млеконадой, слаба плодовитост, по-голяма загуба на ембриони и повече случаи на клиничен мастит.
Той може да се предотврати чрез добра вентилация на сградите и осигуряване на свободен приток на въздух. Когато естествената вентилация е недостатъчна, трябва да се обмисли механична. Най-добре работят сградите, в които вентилацията може да се регулира според дневните промени в температурата, влажността и скоростта на вятъра.
Поставянето на вентилатори в зоните, където животните са групирани и въздушният поток е слаб – като събирателния двор и млекосалона – може значително да подобри условията.
Трябва да се помни, че при по-високи температури потребността на кравата от вода може да се увеличи с 10–20%, като кравите в лактация се нуждаят от 100–130 литра на ден. Осигуряването на достатъчно място на поилките е от решаващо значение.
