9 част/ Наръчник на фермера: Дневникът за биосигурност – Всеки посетител оставя следа

09.06.2026

Една кална гума, един чифт ботуши или едно посещение без регистрация могат да струват на фермата повече от най-скъпия фураж в обора.

В продължение на години много животновъди възприемаха биосигурността като тема за големите индустриални комплекси. Днес ситуацията е различна. След поредицата от огнища на заразни заболявания в Европа и България ветеринарните власти започнаха да гледат на биосигурността като на първа линия на защита за всяка ферма.

Точно затова все повече стопанства водят Дневник за биосигурност и посетители – документ, който показва кой е влизал във фермата, кога е бил там и какви мерки за безопасност са били приложени.

На пръв поглед изглежда като обикновен регистър. В действителност обаче това е документът, който може да помогне на фермера да докаже, че е спазвал правилата и е направил всичко необходимо за предпазване на животните.

Какво представлява биосигурността?

Биосигурността включва всички мерки, които ограничават навлизането и разпространението на болести във фермата.

Това означава контрол върху:
– Хората.
– Превозните средства.
– Животните.
– Фуражите.
– Оборудването.
– Работния инвентар.

Целта е проста – потенциалната зараза да остане извън стопанството.

Защо този дневник става все по-важен?
При възникване на заболяване първият въпрос на инспекторите обикновено е:

„Кой е посещавал фермата през последните дни и седмици?“

Ако няма записи, отговорът често се превръща в предположение. А предположенията не помагат нито на фермера, нито на ветеринарните власти.
Добре воденият дневник позволява бързо да се установи:
– Кой е бил във фермата.
– От коя фирма е бил.
– Каква дейност е извършвал.
– С кое превозно средство е пристигнал.
– Дали е преминал през дезинфекция.

Особено важен за говедовъдните ферми

При млечните и месодайните говедовъдни стопанства движението на хора и техника е значително по-интензивно.

Редовно влизат:
– Ветеринарни лекари.
– Осеменители.
– Фуражни камиони.
– Млекосъбирателни цистерни.
– Сервизни техници.
– Търговци на животни.
– Представители на развъдни организации.
– Външни работници.

Всеки един от тях може неволно да пренесе причинители на заболявания. Затова в модерното говедовъдство достъпът до животните все по-често се контролира строго.

Какво трябва да съдържа дневникът?

В най-добрия случай всяко посещение се записва веднага при влизане.
Обикновено се вписват:
– Дата.
– Час на влизане.
– Име на посетителя.
– Организация или фирма.
– Причина за посещението.
– Регистрационен номер на превозното средство.
– Потвърждение за дезинфекция.
– Час на напускане.

Примерен формат

Дата	Посетител	Организация	Цел на посещението	Автомобил	Дезинфекция
05.06.2026	Иван Иванов	Ветеринарна практика	Преглед на животни	СВ1234АВ	Да
06.06.2026	Георги Петров	Фуражна компания	Доставка на фураж	СА5678КР	Да
07.06.2026	Мария Николова	Осеменител	Осеменяване	РВ3456МХ	Да

Най-честата грешка – „Познаваме го, няма нужда да го записваме“
Това е един от най-разпространените проблеми.

Фермерът записва непознатите посетители, но пропуска:
– Ветеринаря.
– Осеменителя.
– Шофьора на млековоза.
– Представителя на фуражната фирма.

А именно тези хора често посещават множество ферми в рамките на един ден. От гледна точка на биосигурността това ги превръща в потенциален риск.

Камионите – подвижната заплаха
Много стопани се концентрират върху хората и забравят превозните средства.

А именно гумите и ходовата част могат да пренесат:
– Кал.
– Тор.
– Органични остатъци.
– Болестотворни микроорганизми.

Затова все повече ферми поддържат дезинфекционни площадки и изискват обработка на автомобилите преди достъп до обекта.

Какво проверяват инспекторите?

При официален контрол често се гледа:
– Има ли дневник.
– Попълва ли се редовно.
– Съответстват ли записите на реалните посещения.
– Има ли доказателства за дезинфекция.
– Спазва ли се контролът на достъпа.

Особено при възникване на заболяване тези записи могат да се окажат решаващи.

Петте най-чести грешки
1. Липса на запис за редовни посетители
– Много ферми записват само външните лица.

2. Попълване със задна дата
Това лесно се установява при проверка.

3. Липса на регистрационни номера
Така проследяването на движението става трудно.

4. Няма отбелязана дезинфекция
А именно това е един от ключовите елементи на биосигурността.

5. Липса на контрол върху достъпа
На практика всеки може да влиза в животновъдния обект.

Какво печели фермерът?

На пръв поглед този дневник изглежда като допълнителна административна тежест. В действителност той дава огромно предимство.

При евентуален здравословен проблем фермерът може бързо да установи:
– Кой е посещавал фермата.
– В кой период е бил там.
– Какви контакти е имал.
– Дали е възможно заболяването да е внесено отвън.

Това спестява време, средства и много главоболия.

Бъдещето: Електронен контрол на достъпа

Все повече ферми внедряват:
– QR регистрация на посетители.
– Електронни пропуски.
– Автоматични бариери.
– Видеонаблюдение.
– Дигитални дневници.

Системата автоматично съхранява информацията и елиминира риска от пропуснати записи.

Защото в съвременното говедовъдство вече не е достатъчно да се грижиш добре за животните. Трябва да знаеш и кой влиза при тях.