Аз, Робота: Ползи и вреди

Роботът – тази дума вече не звучи като фантазия от научнофантастичен филм, а като реалност в нашите ферми. Някога доячите бяха гръбнакът на млечното производство – трудолюбиви, опитни, но и все по-редки. Днес повечето от тях са напуснали обора. Качили са се в колите си, пътуват, почиват в СПА курорти и усвояват щедрите спомагателни фондове. И колкото и да звучи грубо – няма връщане назад.

За вносни работници все още се говори повече, отколкото се действа, а и те вече се броят на зърна. Така животновъдството логично тръгна по пътя на Нидерландия, Белгия и Англия – към машинното доене.

Последната надежда – роботът

Фермерите, изправени пред липсата на работна ръка и нуждата от постоянство в грижата за животните, стигнаха до единствения възможен изход – автоматизацията. В развитите страни над 50% от фермите вече използват доилни роботи. Новите ферми се проектират направо с тях.

У нас процесът върви по-бавно – главно заради сервизната поддръжка и цената на оборудването, но тенденцията е ясна: бъдещето е роботизирано.

Какво печели кравата от доенето с робот

Експертите посочват няколко безспорни ползи за здравето на вимето при доене с робот:

  • Всяка четвърт на вимето се обслужва отделно – с индивидуални чашки, пулсатор и маркучи за мляко. Така се избягва натиск и прехвърляне на инфекции.

  • Липсата на обща събирателна част гарантира по-бързо и пълно източване на млякото.

  • Роботът изпълнява всяка задача по строго зададен ред, без да „прескача“ стъпки – не може да се пропусне предварителното издояване или почистване без намесата на човека.

  • Чашките се свалят индивидуално според потока на млякото – това почти изключва т.нар. „сляпо доене“, при което зърното остава под вакуум след приключване на млекоотделянето.

  • По-честото доене, което роботът позволява, намалява риска от мастит, защото редовно изхвърля патогените от вимето.

Идеалният помощник? Не съвсем

Но и машините имат своите недостатъци. Документът на германската организация KTBL отбелязва някои рискове, които фермерът трябва да има предвид:

  • При автоматичното доене рядко се постигат равни интервали между двете доения. Ако минават повече от 14 часа, производството на мляко може да спадне.

  • Понякога роботът обслужва повече крави, отколкото една стандартна доилна инсталация – това влияе върху графика и редовността на процеса.

  • Подготовката на вимето (почистване, предварително доене) не винаги е перфектно съобразена с индивидуалния темперамент на животното.

  • Намирането на цицките чрез камера и сензори невинаги е безгрешно – може да се случи чашка да се постави неточно.

  • По-честото доене, макар и полезно за профилактика на мастита, разширява канала на зърното и може да улесни навлизането на бактерии.

Между човека и машината

Както и при традиционното доене, роботът не е чудотворно решение. Той просто върши това, за което е създаден – без умора, без почивка, но и без човешкия усет. Контролът и отговорността остават в ръцете на фермера.

Роботът не мирише на ферма, не се оплаква и не закъснява. Но и не обича изненади. И когато фермата е подготвена – с добра организация, чистота и стабилна електроника – тогава машината става истински партньор.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here