България излиза в Брюксел с искане, което вече не е само национална тема. Според документ на Съвета на ЕС, страната ни предлага дерогация от правилото N+2 по Стратегическия план за земеделие и развитие на селските райони 2023–2027 г., а зад нея застават още пет държави: Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия.
Това е важният детайл. Не говорим за самотна българска молба, а за по-широк проблем в част от европейското земеделие. Когато шест държави настояват за повече време, значи напрежението по изпълнението на земеделските програми вече не може да се замита под килима.
Темата е включена като „Други въпроси“ за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 26 май 2026 г. Първоизточникът е документ ST 9236/26 INIT на Съвета на ЕС. В него е посочено, че информацията идва от България и е подкрепена от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия.
Правилото N+2 е заложено в чл. 34 от Регламент (ЕС) 2021/2116. На практика то означава, че парите по даден бюджетен ангажимент трябва да бъдат използвани и отчетени до края на втората година след годината на ангажимента. Ако това не стане, неизползваната част може да бъде автоматично освободена от Европейската комисия. Казано по-просто: ако държавата не успее да разплати и декларира средствата навреме, парите се губят.
Точно тук идва искането за дерогация. България предлага за 2026 г. да има цялостно изключение от прилагането на правилото N+2 по отношение на бюджета за 2024 г. по финансовия план. Целта е да не се стигне до загуба на средства заради забавени проекти, кризи в сектора и трудности при изпълнението на вече поети ангажименти.
Причините не са измислени. Земеделието в последните години работи под постоянен натиск: високи производствени разходи, скъпи торове, нестабилни пазари, климатични проблеми, административно забавяне и несигурност при инвестициите. На хартия сроковете изглеждат лесни. В реалната ферма обаче техника се чака, строителство се бави, разходи скачат, а проектите не се движат с темпото, което Брюксел очаква.
Подкрепата от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия показва, че проблемът е общ за държави със сходни трудности. Това са страни, в които земеделието има сериозно значение, но често се сблъсква с тежка администрация, пазарен натиск и по-слаба възможност за бързо изпълнение на инвестиционни проекти в сравнение с по-богатите западни държави.
За българските фермери темата е пряка. Ако дерогацията бъде приета, може да се спечели време за разплащане на средства, които иначе биха били изложени на риск. Това е особено важно за инвестиционните мерки, където забавянето на един документ, доставка или строителен етап може да блокира целия проект.
Но трябва да се каже честно: отсрочката не е победа сама по себе си. Тя е аварийна мярка. Ако администрацията не ускори процедурите, ако приемите се отварят късно и ако плащанията пак вървят мудно, дерогацията само ще отложи проблема. Фермерите имат нужда не от красиви формулировки, а от работещи срокове и реални плащания.
Затова искането на България и още пет държави е правилна стъпка, но и сигнална лампа. Европейските правила трябва да пазят дисциплина, но не бива да наказват производителите, когато кризите и забавянията правят изпълнението трудно или невъзможно.
Изводът е ясен: шест държави казват на Брюксел, че земеделските средства не трябва да се губят заради формален срок в година на натрупани кризи. Сега въпросът е дали ЕС ще прояви достатъчно реализъм. Защото накрая сметката не я плаща таблицата в Брюксел, а фермерът на полето и в обора.
