В дебата за икономическото бъдеще на страната все по-често изплува един неудобен въпрос:
защо големите международни корпорации избират съседните държави, докато България остава в периферията на техните инвестиционни карти?
Отговорът се крие в системния отказ от използване на европейски механизми за подкрепа и в една остаряла стратегия за „евтиния като предимство“.
Капиталът търси партньорство, а не само ниски данъци
Дълги години официалната държавна политика се градеше върху убеждението, че ниският корпоративен данък и евтината работна ръка са достатъчни, за да привлекат големите играчи. Практиката обаче показва нещо съвсем различно. Когато една компания планира инвестиция за стотици милиони евро, тя не търси просто ниски разходи за заплати, а предвидимост и държавно съфинансиране при изграждането на производствените мощности.
Евродирективата за държавна помощ дава право на правителствата да покриват значителна част от разходите за машини и сгради – в някои региони до 50% от общата инвестиция. Докато страни като Румъния приложиха този модел агресивно още с влизането си в Европейския съюз, в България той беше пренебрегнат.
Румънският пример и българското отсъствие
Разликата в резултатите е осезаема. Когато един индустриален гигант трябва да избира между:
България: Ниски данъци и обещания за евтин труд.
Румъния: Възможност държавата да поеме половината от цената за новия му завод.
Изборът става логичен и бърз. Румънците успяха да привлекат стратегически производители, защото разбраха, че големият капитал се нуждае от директна подкрепа в началната фаза на установяване. У нас, според критичния анализ на Асен Василев, доскорошното управление на ГЕРБ в лицето на фигури като Томислав Дончев е поддържало тезата, че подобни субсидии са излишни.
Краят на маркетинга с „евтината ръка“
Днес България е изправена пред необходимостта от фундаментална промяна. Рекламирането на страната като дестинация за нископлатен труд, не само спира привличането на високотехнологични компании, но и задълбочава демографската криза. Модерните заводи – като този на „Тесла“ в Германия – се изграждат там, където държавата е активен участник в инвестиционния процес чрез инструментите на ЕС.
За да се превърне в реална дестинация за големи инвестиции, България трябва да спре да „продава“ ниския стандарт на гражданите си и да започне да използва ресурсите на европейската солидарност за модернизация на индустрията. Липсата на големи фирми не е съдба, а резултат от политически решения, които вече не отговарят на амбициите на съвременната икономика.
Говедовъд
