Възможен ли е по-лесен достъп до европейските фондове за фермерите?
Европейският парламент настоява за единна платформа и по-малко бюрокрация
Европейският парламент прие доклад, който може да промени начина, по който фермерите и местните общности ще кандидатстват за европейско финансиране. Става дума за кохезионните фондове – средствата, чрез които Европейският съюз подкрепя развитието на регионите, земеделието и малките производители.
Основната идея е ясна: по-малко бюрокрация и повече достъпност. В документа се подчертава, че днешните процедури често са тромави и затрудняват именно онези, които най-много се нуждаят от подкрепа – малките стопанства, селските общини и земеделците, които не разполагат с отделни екипи за писане на проекти.
Какво се предлага
Единна платформа за кандидатстване – тя ще бъде обща за целия Европейски съюз и ще замени сегашната мозаика от национални системи. Така фермерите ще могат да подават документи по-бързо, без да се губят в безкрайни формуляри и различни изисквания.
Принцип на „единен одит“ – досега всяка програма и фонд имаха собствени правила за контрол. Новата идея е проверките да бъдат обединени, за да не се налага кандидатите да доказват едно и също неколкократно.
По-гъвкави схеми за финансиране – евродепутатите препоръчват смесване на два подхода: плащания, свързани с конкретни резултати, и традиционни схеми, които покриват реално направените разходи. Това би помогнало финансирането да се адаптира към нуждите на селските райони.
По-голяма роля на местните власти – в доклада се казва, че средствата трябва да се управляват по-близо до хората на терен. Регионалните и местните институции ще получат повече отговорности при изпълнението и контрола на проектите.
Какво означава това за България
В рамките на периода 2021–2027 България има достъп до около 11 милиарда евро (близо 22 милиарда лева) по кохезионната политика. Част от тези пари отиват за инфраструктура, социални програми, но съществен дял е и за земеделие и развитие на селските райони.
Досега обаче достъпът не беше лесен:
– сложни формуляри;
– многократни проверки;
– изискване за подаване на едни и същи документи на различни места;
– липса на капацитет в по-малките общини.
С новата единна система фермерите биха могли да спестят време, нерви и пари, а шансът да се възползват от европейската подкрепа да нарасне.
Има ли подводни камъни?
Реформата няма да стане с магическа пръчка. За да проработи, държавите ще трябва да променят собственото си законодателство, да инвестират в дигитализация и да обучат администрацията и фермерите. Иначе съществува риск „опростяването“ просто да доведе до нова бюрокрация в различна опаковка.
Друг въпрос е дали платформата ще заработи еднакво добре за всички – от малките овцевъди и козевъди в планинските райони до големите стопанства в равнината.
Заключение
Европейският парламент казва ясно: парите от Европа трябва да стигат до хората по-лесно, с по-малко хартия и повече доверие към местните общности. Ако тези промени се приложат, фермерите у нас най-после ще имат шанс да кандидатстват по-просто и да получават подкрепа по-справедливо. Това означава по-малко нерви и повече време за истинската работа – да се гледат животни и да се обработва земята.
