Ако някой още си мисли, че телето е просто бъдеща крава, която стои кротко, хрупа сено и чака да порасне, значи не е гледал теле отблизо.
Опитните животновъди го знаят отдавна: телето има характер, памет, любопитство и нужда от внимание. А науката в последните години само потвърждава това, което добрият стопанин вижда всеки ден в обора.
В Америка дори се появи думата „cowpuppy“ – нещо като „теле-пале“. Звучи смешно, но има логика. Много телета се държат почти като кученца: търсят контакт, играят, бутат се, подскачат, помнят човека и ясно показват кога се чувстват добре.
Още в първите часове след раждането си телето започва да опознава света. Стъпва несигурно, търси майката, реагира на гласове, миризми и движение. След това, когато се почувства спокойно, идва най-хубавата част – играта.
Телетата тичат, подскачат на четири крака, правят резки завои, ритат леко встрани и понякога заемат поза, която много прилича на кучешкия „поклон за игра“. Това не е случайна глупост. Играта при телетата е важен знак: когато едно теле играе, обикновено то се чувства сравнително сигурно, здраво и спокойно.
Казано направо: теле, което има желание да играе, обикновено не е теле, което живее в постоянен стрес.
В обора има смелчаци и срамежливци
Както при хората, така и при телетата няма две еднакви животни.
Едни са първи на оградата. Щом влезете, идват да ви проверят, бутат с муцуна, ближат дрехите, душат ръцете и сякаш питат: „Ти кой си и носиш ли нещо интересно?“
Други стоят по-назад. Гледат внимателно, преценяват, пристъпват крачка напред и после пак се дръпват. Не са „лоши“ телета. Просто са по-предпазливи.
Тук идва важният урок за стопанина: начинът на отглеждане влияе на характера. Телета, които имат ранен социален контакт – например отглеждане по двойки или в малки групи, когато условията го позволяват – обикновено се учат по-бързо да общуват, приемат по-лесно нови неща и са по-спокойни при промени.
Разбира се, това трябва да се прави с ум: добра хигиена, суха постеля, достатъчно място, контрол на заболяванията и внимателно групиране. Романтика без ред в обора не върши работа.
Доброто отношение не е лигавщина, а управление
Някои хора още смятат, че ако говориш на телето спокойно или го погалиш, това е „разглезване“. Не е. Това е управление на стреса.
Телетата запомнят човека. Запомнят грубото отношение, но запомнят и спокойния глас, бавните движения и нежния контакт. Животно, което не се страхува от човека, се обслужва по-лесно, преглежда се по-лесно, мести се по-лесно и понася по-добре ежедневните процедури.
Ако искате да спечелите едно теле, най-често работят простите неща: тиха реч, спокойни движения, кратко чесане по врата или под брадичката. Много телета буквално се отпускат – изпъват врата, притихват и остават на място.
Това не е цирк. Това е доверие.
И да, това може да носи пари
Тук вече стигаме до практичната част. Спокойното теле използва енергията си за растеж, а не за паника. Когато страхът е по-малък, храненето, адаптацията и ежедневната работа вървят по-добре.
Научните наблюдения върху телетата показват, че положителният човешки контакт може да намали страха от хората и да подпомогне по-доброто развитие. Не е нужно да правим чудеса. Понякога няколко минути спокойно отношение на ден са разликата между теле, което се дърпа и стресира, и теле, което приема човека нормално.
А това в реалната ферма значи по-малко борба, по-малко загубено време и по-малък риск от травми – и за животното, и за човека.
Какво може да направи стопанинът още утре
Първо: влизайте при телетата спокойно. Рязкото движение и викането не правят животното „по-послушно“, а по-нервно.
Второ: говорете им с един и същ спокоен тон. Телетата свикват с гласа.
Трето: ако имате възможност, осигурете социален контакт – поне по двойки или в малки групи, но само при добри условия и контрол на здравето.
Четвърто: наблюдавайте играта. Подскачането, тичането и любопитството са ценна информация. Те казват повече от сухата таблица.
Пето: отделяйте кратко време за положителен контакт. Не часове. Минутите стигат, ако са редовни и спокойни.
Изводът
Телето не е просто номер, килограми и бъдеща продуктивност. То е живо, чувствително и социално същество. И колкото по-рано го разберем, толкова по-добре – за животното, за стопанина и за фермата.
Старите хора са го казали просто: добрата ръка личи по животното. Днес науката го казва с други думи, но смисълът е същият.
Когато телето се чувства спокойно, то расте по-добре, учи се по-лесно и работата с него върви по-човешки. А това не е сантименталност. Това е добра фермерска практика.
Източници за допълнително четене:
- Gregory Berns, Cowpuppy: an unexpected friendship and a scientist’s journey into the secret world of cows.
- Lori Marino & Kristin Allen, The psychology of cows.
