Бъдещите земеделски субсидии и защитата на фермерите влизат в дневния ред на ЕС
На 26–27 октомври в Люксембург министрите ще търсят обща позиция по част от правилата за ОСП след 2027 г. Окончателният бюджет остава предмет на отделни преговори.
Бъдещето на земеделското подпомагане, реакцията при природни и пазарни сътресения и нелоялните търговски практики ще бъдат сред темите на предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Срещата е насрочена за 26 и 27 октомври в Люксембург, като основните земеделски обсъждания са предвидени за понеделник.
България ще бъде представена от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, съобщи МЗХ.
Кой ще получава подкрепа след 2027 г.
Основната задача е постигането на частичен общ подход по регламента за прилагане на подкрепата по Общата селскостопанска политика след 2027 г. Това означава договаряне на позиция на Съвета по част от бъдещите правила, а не окончателно приемане на реформата.
Според официалната информация предложението цели по-проста и гъвкава система, по-добре насочени и справедливо разпределени плащания, подкрепа за доходите и привличане на млади земеделци. Сред целите са също управление на риска, устойчивост на стопанствата и стимули за климата, околната среда и хуманното отношение към животните.
Подготвителната работа е обхванала определенията за „земеделски стопанин“, „активен земеделски стопанин“ и „допустим хектар“. Тези понятия са съществени за бъдещия достъп до подпомагане, включително при стопанствата с пасища.
Бюджетът няма да бъде окончателно решен на тази среща
Предвидената позиция е частична, защото изключва финансовите и общите въпроси, които се обсъждат в преговорите за многогодишния бюджет на ЕС за 2028–2034 г. Следователно евентуално съгласие в Люксембург няма да означава, че вече са определени окончателните национални бюджети или ставките за отделните стопани.
За българските животновъди разграничението е важно: правилата за достъп до помощите и размерът на средствата са свързани, но се договарят в различни части на законодателния и бюджетния процес.
България участва в общи декларации за кризите и търговските практики
В предварителния дневен ред са включени съвместни декларации на държавите от Вишеградската група и други страни, сред които България. Те засягат бъдещата ОСП, необходимостта от ефективна европейска реакция при природни и пазарни сътресения и засилването на борбата с нелоялните практики по веригата за доставки на храни.
Предвидени са също теми за намаляване на статистическата отчетност за фермерите след 2030 г., адаптация към климатичните промени и устойчиво водоснабдяване на стопанствата. Италия поставя въпроса за разширяване на извънредната временна подкрепа за повишените разходи за земеделски горива. Включването в дневния ред означава предстоящо обсъждане, а не вече одобрена помощ.
Търговските споразумения и пазарите също са на масата
Министрите ще разгледат развитието на международната търговия със селскостопански и хранителни продукти. Според подготвителния обзор акцент ще бъде и използването на мрежата от търговски споразумения на ЕС за създаване на нови възможности за износ.
Практическият интерес за българските фермери е в условията, при които европейската продукция достига до пазара, и в защитата на производителите по хранителната верига. Реалните резултати ще могат да бъдат оценени след публикуването на договорените позиции и решения.
Рибарската част на заседанието включва квотите за улов в Балтийско море през 2027 г. и подготовката на позицията на ЕС за международните преговори за рибата тон. При необходимост обсъжданията за балтийските квоти ще продължат на 27 октомври.
Източници: Официална страница на заседанието, предварителен дневен ред от 23 октомври и подготвителен обзор на Съвета на ЕС.
