Европейските правила отдавна забраняват рутинното купиране на опашките. Според Европейския орган за безопасност на храните решението на проблема е в условията на отглеждане, а не в отрязването на опашката.
В ЕС опашките на прасетата не би трябвало да се режат по навик. Рутинното купиране е забранено, а процедурата може да се използва само като крайна мярка, когато вече са предприети други действия за предотвратяване на захапването на опашките. Европейската комисия изрично посочва, че преди купиране трябва да бъдат проверени условията в стопанството и да се направят необходимите промени.
Това означава нещо съвсем просто: не трябва първо да се реже опашката, а първо да се търси причината, заради която прасетата започват да се хапят.
Какво трябва да се промени във фермата?
Според Европейския орган за безопасност на храните причините за захапването на опашки са свързани с условията, в които живеят животните.
Сред важните мерки са да има достатъчно пространство, подходящи материали за занимаване, правилно хранене, добра вентилация, контрол на вредните газове, добро здраве на животните и подходящ под.
Особено значение имат материалите, с които прасетата могат да се занимават. Те трябва да могат да ги душат, ровят, дъвчат и да се местят. Сламата е един от примерите.
Причината е логична. Прасето е животно, което по природа обича да изследва средата и да търси храна. Ако няма с какво да се занимава, поведението му може да се промени и да се стигне до захапване на опашките на други животни.
Европейският орган за безопасност на храните разглежда захапването на опашки като знак за проблем в благосъстоянието на животните, а не просто като лош навик.
Защо тогава опашките продължават да се режат?
Тук е голямото противоречие.
Законът забранява рутинното купиране, но на практика тази забрана се прилага трудно в редица държави. Самата Европейска комисия признава, че прилагането на правилата остава сериозно предизвикателство и затова е предприела проверки, разработила е практически материали и е поискала от държавите членки действия за постепенно прекратяване на рутинното купиране.
За фермера причината да продължава да купира е разбираема. Ако прасетата започнат масово да си хапят опашките, могат да се получат рани, инфекции и други здравословни проблеми.
Но европейският подход е друг: първо трябва да се отстранят причините за проблема.
Финландия показва как може да стане
Тук идва един от най-интересните европейски примери.
Финландия е сред държавите, в които прасетата се отглеждат с цели опашки, а Европейската комисия дори представя финландска ферма като пример за намаляване на нуждата от купиране.
И това не е малко стопанство, което отглежда няколко десетки животни за специализиран пазар.
Фермата край Турку, представена в материала, произвежда около 100 000 прасенца годишно и има около 25 работници. Въпреки големия мащаб животните се отглеждат с цели опашки.
Как се постига това?
Стопанството използва слама и други материали за занимаване, осигурява дневна светлина и повече пространство в родилните помещения. Животните се наблюдават внимателно и при първи признаци на проблем се търси причината.
Това всъщност е точно посоката, която препоръчва Европейският орган за безопасност на храните.
По-добро отношение, но и по-високи разходи
Разбира се, този модел не е безплатен. Повече слама, повече пространство, допълнително наблюдение и промени в помещенията означават разходи. Самият финландски фермер признава, че купирането би било по-евтиният вариант.
Но според него по-високите разходи могат частично да се компенсират от по-доброто здраве и качество на животните.
И тук вече се появява по-големият проблем – конкуренцията.
Един фермер може да инвестира в по-добри условия и да произвежда по-скъпо, докато друг да използва по-евтина система. Ако и двамата продават на един и същ европейски пазар, въпросът кой ще понесе допълнителните разходи става неизбежен.
Правилата са едни, но практиката все още не е
Европейският съюз вече е дал посоката. Рутинното купиране е забранено, а Европейският орган за безопасност на храните препоръчва проблемът със захапването на опашките да се решава чрез подобряване на условията, а не чрез системно отрязване на опашките.
Въпросът вече не е дали е възможно.
Въпросът е дали европейските държави ще прилагат правилата по един и същи начин и дали фермерите, които инвестират повече в животните, няма да бъдат поставени в по-неизгодно положение.
Защото цялата опашка сама по себе си не прави едно прасе щастливо. Но ако цялата опашка е запазена, защото условията във фермата са направени така, че животното няма причина да я губи – тогава вече става дума за истинска промяна в начина на отглеждане.
Източници: Европейски орган за безопасност на храните и Европейска комисия.
