Европейската комисия насочва внимание към водата, сушата, климатичните рискове и защитата на стопанствата
Животновъдството ще бъде сред секторите, върху които климатичните промени ще оказват все по-силен натиск. Недостигът на вода, продължителните горещини и сушата не засягат само реколтата от полето. Те пряко се отразяват върху животните, пасищата, производството на фуражи и разходите на фермите.
Това е една от причините Европейската комисия да поставя водата и климатичната устойчивост все по-високо в дневния ред.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта нови направления в годишната си реч пред Европейския парламент на 16 септември 2026 година.
За животновъдите особено важни са плановете за водата, застраховането срещу климатични бедствия и бъдещото подпомагане на стопанствата.
Водата става въпрос номер едно за животновъдните ферми
За една животновъдна ферма водата не е просто още един производствен ресурс.
Без достатъчно качествена вода няма нормално отглеждане на животните.
При кравите, овцете и козите потреблението на вода се увеличава при високи температури. В същото време горещините могат да намалят приема на фураж и да повлияят върху продуктивността.
При млечните ферми проблемът е още по-чувствителен. Високите температури могат да доведат до по-нисък прием на храна и спад на млеконадоя. При овцете и козите продължителната жега също създава допълнително натоварване, особено когато животните са на пасище и няма достатъчно сянка и вода.
Затова предстоящият европейски план за водата има пряко значение за животновъдството.
В бъдеще все по-важни ще бъдат въпросите за водоснабдяването на фермите, водоемите, напояването на фуражните площи и по-ефективното използване на наличната вода.
Сушата удря животните и по втория фронт – чрез фуража
Когато няма вода, проблемът не остава само при поенето на животните. Сушата първо удря тревата и фуражните култури.
По-слабите пасища означават по-малко естествена храна. По-ниските добиви от царевица, люцерна, сено и други фуражи могат да принудят стопаните да купуват повече храна.
Така климатичният проблем много бързо се превръща в икономически.
Една суха година може да означава едновременно по-малко фураж, по-висока цена на храненето, повече разходи за вода и по-ниска продуктивност на животните.
Точно затова мерките за климатична устойчивост са важни за животновъдството, дори когато не са написани конкретно под заглавието „животни“.
Застраховането срещу бедствия трябва да обхване и животновъдните ферми
Другият важен въпрос е защитата на стопанствата при природни бедствия.
Според данните, представени от Европейската комисия, само около 25% от икономическите загуби от климатични събития в Европейския съюз са покрити от застраховки.
За животновъда една голяма природна беда може да означава много повече от загуба на реколта.
Може да бъдат засегнати пасища, фураж, сгради, техника и самите животни.
Затова Европейската комисия планира създаването на съюз за климатично застраховане, който трябва да търси начини за разширяване на застрахователното покритие.
Разглеждат се и нови модели, при които обезщетението може да бъде задействано при достигане на предварително определени показатели – например определена температура или количество валежи.
Този подход може да бъде особено интересен при суша и продължителни горещини.
Животновъдството ще трябва да се адаптира към горещините
За фермерите климатичната адаптация означава съвсем конкретни неща.
Повече вода.
Повече сянка.
По-добра вентилация на оборите.
По-добро управление на пасищата.
Сигурни запаси от фуражи.
По-устойчиви фуражни култури.
Всичко това струва пари.
Затова когато Европейската комисия говори за климатична устойчивост, за животновъда въпросът е дали зад тези думи ще има реална финансова подкрепа за инвестиции във фермите.
Какво се очертава за бъдещата Общата селскостопанска политика
Паралелно с климатичните мерки върви и подготовката на Общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 година.
Предложението на Европейската комисия предвижда 295,7 милиарда евро за доходна подкрепа на земеделските производители за целия период.
В него са включени и направления, които имат пряко значение за животновъдството – адаптация към климатичните промени, по-добро управление на водата, опазване на почвите, както и здраве и хуманно отношение към животните.
Предвижда се и специална подкрепа за малките стопанства до 3 000 евро годишно, както и стартова помощ за младите земеделски производители с възможен размер до 300 000 евро.
Тези предложения обаче все още не са окончателно приети.
Най-важният въпрос за животновъда остава водата
От всички климатични теми именно водата може да се окаже една от най-важните за животновъдството през следващите години. Една крава не може да чака следващия европейски програмен период, за да получи вода. Овцете и козите също.
Затова за фермерите ще бъде важно как Европейският съюз ще превърне новите си намерения в конкретни инвестиции – във водоснабдяване, напояване, пасища, фуражни площи, защита от горещини и застраховане.
Европейската комисия вече очертава посоката. Сега предстои по-трудната част – парите, правилата и реалното изпълнение.
За животновъда това е съществената разлика между поредната европейска стратегия и политика, която действително стига до обора и пасището.
