Докато повечето хора смятат, че за създаването на една държава са нужни армия, правителство и международно признание, по света съществува цяла общност от хора, които вярват, че всичко започва от една идея.
Такъв е случаят с микродържавата Гапла – проект, който през последните седмици привлече вниманието на световните медии. Макар официално да не е призната от нито една държава, Гапла вече има собствено знаме, герб, паспорт, регистрационни табели, електронно гражданство, интернет портал и дори виртуална администрация.
Как всъщност се ражда една „държава“?
Историята започва още на 28.02.2019 година. Тогава група американски ученици, сред които и Уайът Бек, решават да изградят собствена микродържава върху терен от около 205 хектара между Сърбия и Хърватия.
Мястото не е избрано случайно. След промените в течението на Дунав през годините между двете държави остават няколко малки спорни участъка. Именно върху един от тях е изградена идеята за Гапла. Създателите ѝ твърдят, че това е територия, върху която никоя държава не упражнява реален суверенитет, макар подобно тълкуване да не се приема официално от Сърбия, Хърватия или международната общност.
Повечето „граждани“ никога не са стъпвали там
Най-любопитното е, че огромна част от хората, които се определят като граждани на Гапла, никога не са посещавали мястото.
Общността съществува основно онлайн. Управлението, срещите, обсъжданията и голяма част от административните дейности се извършват през интернет. Проектът дори предлага електронно гражданство, а според официалния сайт има кандидати от десетки държави по света.
Паспорти, визи и регистрационни табели
Макар документите да нямат международна юридическа стойност, създателите са разработили изненадващо детайлна система.
Изработени са паспорти с машинно четими страници, визи, регистрационни табели, пощенски марки и различни удостоверения за самоличност. Част от тях могат да бъдат заявени от хората, които участват активно в проекта.
Дори собствена валута
Още по-необичайно е, че Гапла разработва собствена валута.
Първоначално това е хартичен вариант, който се използва в общността, а по-късно се появява и цифрова криптовалута. През тази година ръководството на проекта дори обявява промени във финансовата си система и постепенно преминава към нов модел на управление.
Покана за участие в дискусии към ООН
Една от причините историята да стане популярна е, че Уайът Бек разказва как като 17-годишен е получил покана да участва в събитие, свързано с Организацията на обединените нации, където представя идеи за развитието на микродържавите и международното сътрудничество. Това не означава, че Гапла е призната от ООН или има официален статут в организацията.
Защо хората създават микродържави?
Повечето подобни проекти никога не целят да се превърнат в истински държави.
За едни това е интелектуален експеримент. За други – своеобразна игра с международното право. За трети – начин да изградят общност около идеи като самоуправление, технологии или нов модел на общество.
По света съществуват стотици подобни микродържави. Някои просъществуват само няколко месеца, други се развиват с години и изграждат свои институции, конституции, избори и дори символична дипломация.
Истинска държава ли е?
Краткият отговор е – не.
Нито Гапла, нито повечето подобни микродържави са признати от която и да е държава членка на ООН. Те не притежават международноправен статут, а издаваните от тях документи не могат да заменят официалните паспорти или лични карти.
И все пак интересът към подобни инициативи расте. Причината не е толкова в желанието за нови граници, а в любопитството дали в дигиталната епоха една общност може да се организира като държава, дори когато почти всичко съществува само в интернет.
И може би именно това е най-интересното – че през XXI век някои държави вече започват не с армии и дворци, а с чатове, сайтове, доброволци и една необичайна идея.
