Говедовъдството – какво му трябва още

Статията е писана преди известно време – ще познаете ли кога.

Че говедовъдството в момента е в колапс, това е ясно на всички.  Тези, които  още живеят в света на илюзиите или смятат, че всичко ще се оправи от само себе си, е необходимо да видят само статистиката по отношение производството на животинска продукция, и ще замръзнат. Лошото е, че това си го говорим вече втора година и няма никакви действия. Изпускаме влак, след влак, но идва моментът, когато ще има влак, но няма да има локомотив.

 Въртим се в един кръг – искаме пари да се покрият някои разходи в животновъдството. Започват няколко месечни „войни“ с управляващите, парите дойдат – разбира се много по-малко отколкото са необходими, минат покрай нас, дори не можем да ги помиришем и отиват в някои друг джоб. Идва следващото раздаване на картите и сценария е същия.

В крайна сметка освен едни пари, сякаш няма нищо друго направено за фермерите. Тази ситуация на някои им харесва. Има – няма получават някакви суми без да се притесняват, без да ходят на “барикадите“, дори не се изпотяват да произвеждат.

Ясно е ,че парите за помощи са малко и трудно ще покрият разходите на фермерите. И в същото време няма други инструменти, или изграждането им за да помогнат в даден момент на фермерите.

В момента имаме временно правителство. Някои хора, които нямат крави, но имат амбицията да бъдат под купула и участват активно в политическите процеси, повтарят като папагали – задачата на правителството е да организира честни избори.

Ами кой ще организира честно производство и преработка на мляко. Дали правителството е временно или постоянно, това фермерите хич не ги интересува. Те искат, когато са на зор, някой  да им подаде ръка или да ги побутне отзад.

Всъщност, всяка направена крачка досега е крачка в неизвестното. Всичко това доведе до още по-голям срив в животновъдството. Причините са ясни на всички, но стъпките не са ясни. Няма анализ. Никой не може да каже, колко струва млякото на фермера, плащат ли му колкото трябва. Има ли възможност да си осигури фуражи за новия сезон – пари, фуражи, транспорт, складове, енергия, горива.

Оказва се, че големите ферми, които са били винаги трън в очите на другите, сега са най-стабилните производители на мляко. Там все още се спазват дажби, рецепти, хранене, селекция и високо производство. Ами то, млякото не става от изгорялата трева, полусухият силаж и две шепи ярма.
Да, ама помощ ще получат само първите 150 крави. И става така, че кравите на България, които дават най-много мляко /в повечето големи ферми средната дневна млечност от крава е над 30 кг мляко/ ще бъдат лишени от подпомагане. Което означава празни вани и недостиг на мляко. Въпрос, който нашите евродепутати трябва да поставят в комисията.

Трябва да се почне от някъде.

  • Спешни мерки. На първо място да се открие веднага помощ за войната. Имаше нещо като обещание от някое от правителствата това да се случи от 15 август и до 15 септември парите да бъдат при фермерите, за да могат отчасти да се подготвят за зимата /разбира се, тези, които ще решат да бъдат мазохисти към себе си и занапред/.
  • Следва отпадане на модуларната ставка. Пари за всяка крава, която дава мляко.
  • Изчистване на някои стари задължения от сметките на фермерите.

Паралелно с това трябва анализ на ситуацията.
Имаме ССА и десетки институти към нея. Да направят пълен анализ на ситуацията и съответните предложения за излизане от нея.

Гласът на науката засега не се чува.

Не може прекрасни специалисти, като проф. Живко Кръстанов и екипа му да мълчат.

След анализът активиране на инструментите. А те могат да бъдат много. Само да се огледаме в комшиите и ще ги съберем.

  • Ако искаме да имаме животни и месо да организираме система за подпомагане отглеждането на младите животни.Система известна у нас, като гръцката – става дума за премиране на всяко новородено теле, предадено за клане на 12 месеца и съответно на 18 месеца.
  • От румънците може да се вземе експедективността с която се дават субсидиите на фермерите. Те вече имат готовност да ги дават още от 16 октомври – първата възможна дата, но на практика парите вече се дават авансово, чрез равностоен кредит на помощта от банките. Парите достигат до фермерите в най-важния момент за тях,  когато се пълнят хамбарите.
  • Следва испанския и френски инструмент – цените на производителя да са обвързани с производствените разходи. Без продажба на мляко и месо под разходите за производството им.
  • В селскостопанската ни система трябва да бъдат интегрирани подходящи инструменти за криза. Това включва функциониращ механизъм за ранно предупреждение, който работи с правилните индикатори, които отразяват действителните производствени разходи, включително подходящ доход на производителя
  • Следва програмата за производството на протеинови фуражи. Няма протеин, няма качествено мляко и се сърдим, че мандрите ни плащат малко. Няма как животните да дават качествено мляко, пасейки на нашите пасища, които според изискванията приличат на футболните терени у нас преди 70 години, когато им казваха „шмиргела“.
  • И накрая стъпка не в неизвестното, а в бъдещето, защото войната ще свърши, помощите няма да са в такива размери и парите ще идват от производството. А ние в момента го нямаме.

Източник: НСГБ
дата: 13.08.2022

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here