Предаването „Те победиха“ на AgroTV е авторски формат с водеща Валентина Спасова, който представя истории на фермери, земеделци и агро-предприемачи, които са постигнали успехи, съхраняват традиции или са развили устойчив бизнес в селския сектор.
След близо 20 години в активния политически живот Яне Янев прави рязък, но напълно осъзнат завой. Разочарованието го отвежда обратно към корена на рода му – земята и животновъдството. Решение, което той не определя като бягство, а като освобождаване от „бремето на преходното“ и кухите институционални обещания.
Седмо поколение скотовъд и агроном по образование, Янев днес изгражда устойчиво стопанство в Северозападна България – върху терен, който до преди десетина години е бил напълно запуснат бивш стопански двор. Стъпка по стъпка, с постоянство и уважение към заветите на дядо си, той възстановява обори, складова база и пасища с ясната цел да създаде ферма, която да показва как изглежда реалното европейско ниво – не на хартия, а на терен.
В стопанството му се отглеждат около 500 животни от породата Ангус, при свободна паша и без компромис с хуманното отношение. Принципът е прост и непроменим: животното трябва да живее според природните си нужди. Дори във финалния етап на угояване говедата не се затварят в обори – практика, която Янев защитава не само с традицията, но и с конкретни резултати в качеството на месото.
Фермата е разположена в район с изключителна природа – в близост до Белоградчишките скали и Червения скален манастир „Света Троица“. Изборът на мястото не е случаен. След години ограничения за паша в Пирин, семейството му търси нови територии. Когато разбират, че в района няма нито едно говедо, дядо му приема това като ясен природен знак – място, което тепърва чака хора, готови да работят в синхрон с него.
Прозрачността е в основата на философията на Янев. От раждането на телето, през отглеждането, до клането и крайния продукт – целият процес е видим и проследим. Стопанството разполага със собствена кланница, което му позволява да затвори целия производствен цикъл. Именно от тази позиция Янев отправя едни от най-острите си критики към пазара на месо в България.
По думите му страната е единствената държава в Европейския съюз без реално работеща система за категоризация на трупното месо – факт, който институциите години наред подминават. Резултатът е масово заблуждаване на потребителите. Според Янев над 97% от телешкото месо на българския пазар е вносно, често от трети страни извън ЕС, но в търговската мрежа се предлага с етикети „българско месо“, „българско качество“ и „от български животни“. Контролът отсъства, а реакция от държавата няма.
Той е категоричен: когато първичната суровина е скрита, всичко останало е въпрос на химия, добавки и маркетинг. А когато институциите не изискват яснота и честност, потребителят плаща цената – с парите си и със здравето си.
Въпреки че стопанството му на практика покрива стандартите за биопроизводство, Янев съзнателно отказва да търси био сертификат. Причината, според него, е опорочената система, която не допуска едновременно прилагане на мерки за хуманно отношение, пасищно отглеждане и агроекология. Вместо сертификати, той залага на реални практики и на това хората да видят с очите си как се произвежда храната им.
През последната година Янев открива фирмен магазин в родния си град Сандански, както и онлайн платформа за доставки в цялата страна. Идеята не е просто търговска, а принципна – пълна прозрачност и пряк контакт с потребителите. Планирани са и редовни дни на отворените врати, насочени най-вече към младите хора, за да видят как изглежда истинското производство и да направят информиран избор за храната си.
Животновъдството не оставя много свободно време. По думите на Янев, ако собственикът не е във фермата – при животните и хората – контролът се губи. Това не е бизнес „от бюрото“, а ежедневна отговорност. Малкото свободни мигове той посвещава на семейството си, благодарен за търпението и подкрепата им. Дъщеря му Яна вече расте сред животните и, както той казва, е закърмена с уважение към труда и природата.
Днес Яне Янев казва, че се чувства по-пълноценен от всякога. Убеден е, че държавата може да се управлява смислено само от хора, минали през реалния труд и трудните решения. Всичко останало, по думите му, е бюрокрация без отговорност – и без връзка с истинския живот.
Таня Димитрова
