На село няма спор: юницата се превръща в крава в деня, в който роди своето първо теле. Така е от векове – и бабите, и дядовците ни не са имали нужда от наредби, за да го знаят. Но днес, когато всеки обор е свързан със системи, софтуери и срокове, истината не е толкова проста.
Биологичният момент и законовата рамка
Според наредбите у нас юницата става крава едва след навършени 24 месеца. Дори да е родила на 22 месеца – документално тя си остава „юница“. А новороденото ѝ теле изведнъж се оказва без майка в системата. Това не е дребна подробност – без регистрация то няма паспорт, няма ушна марка, няма субсидия.
Фермерът е поставен в капан: изпълнява всички биологични и селекционни правила, но административно е в нарушение. И не е случайно, че все по-често чуваме: „Чиновникът гледа чеклистата, не животните“.
Европейският контраст
В Германия, Холандия и Франция акцентът е различен. Там селекцията отдавна работи по две основни направления: удължаване на живота на кравите и по-ранно заплождане. Статистиката показва, че средната възраст на първо отелване при Холщайн в Германия вече пада, докато рекордите за пожизнена млечност растат – 150 000 кг, дори 200 000 кг мляко от една крава вече не са сензация.
С други думи – фокусът е върху биологията и продуктивността, а не върху календара. Там фермерът е партньор в системата, а не подозираем нарушител.
Практическите трудности в България
У нас правилата изглеждат от миналия век. В рамките на два дни след раждането фермерът трябва да уведоми ветеринаря – и то на хартиен носител. Следва маркиране, вписване в системата ВЕТИНС, издаване на паспорт до двадесетия ден. Но как да запишеш теле, ако „по документи“ няма майка?
Това води до абсурди: в обора има две животни, но в системата – нито едно признато. А глобата винаги намира кой да я плати.
Изводът е ясен: за биологията и практиката юницата става крава, когато роди. За чиновника – когато отброи 24 месеца. Дали ще продължим да вървим по този двоен път, зависи от институциите. Но истината е, че обора не търпи бюрокрация – там има живот, който не чака наредби, а иска грижа и разум.
