Понякога съдбата на едно теле се решава в първите часове след раждането – тихо, едва доловимо. Коластрата е първият щит, който майката му дава, пълна с антитела и сила. Но когато този щит не бъде предаден навреме и в достатъчно количество, телето остава уязвимо, като врата, оставена полуотворена пред болестите.
Едно голямо ирландско проучване анализира повече от две хиляди и триста телета, родени през пролетния сезон в месодайни и млечни ферми, и се опита да открие кои фактори стоят зад неуспеха на пасивния имунитет.
Какво представлява пасивният имунитет?
Телето се ражда без готова защита срещу микроби. При говедата антителата не преминават през плацентата, затова единствената защита идва с първата коластра.
За да се оцени дали имунитетът е предаден успешно, изследването използва три метода:
– измерване на антитела чрез лабораторен тест;
– рефрактометрия (BRIX), която показва концентрацията на коластрата;
– измерване на общия протеин в кръвта на телето.
Какво влияе при месодайните телета?
Тук се открояват няколко важни рискови фактора:
– проблеми по време на раждането;
– неправилно или късно даване на коластра;
– сезонът и моментът в кампанията, когато се ражда телето;
– възрастта на кравата;
– особености в грижите около раждането.
При тези телета проучването показва ясно: когато пасивният имунитет е неуспешен, заболеваемостта се увеличава осезаемо.
А при млечните телета?
Тук картината е различна. Влияние върху успеха на пасивния имунитет имат:
– продължителността на сухостойния период;
– породата и полът на телето;
– степента на наблюдение при раждането;
– произходът и управлението на коластрата.
Любопитното е, че при млечните телета по-слабият пасивен имунитет не се свързва автоматично с повече заболявания, според събраните данни. Най-вероятното обяснение е по-интензивната човешка намеса в този вид ферми.
Къде фермерската практика накланя везните?
Някои ежедневни решения се оказват решаващи:
В месодайните ферми:
– мястото, където се настанява двойката крава–теле след раждането;
– възрастта и състоянието на майката.
В млечните ферми:
– организацията на работата около отелването;
– начинът на събиране, съхранение и подаване на коластрата.
Какво следва от всичко това?
Че коластрата е не просто „първото хранене“ – тя е основата на живота на телето.
Че методите за измерване на пасивния имунитет трябва да се използват правилно, с ясни гранични стойности, за да не се оставят празнини в оценката.
И най-вече – че подобреното управление през първите часове и дни може да намали заболяванията и да укрепи фермите в дългосрочен план.
Една пропусната коластра днес се превръща в проблемно теле утре.
Една навременна грижа – в сила, растеж и устойчивост.
