Според съветите от ирландската служба за земеделски консултации, през втория си сезон на трева, мъжките и женските говеда, родени през пролетта на миналата година, трябва да постигат средно по 0,9 килограма на ден. И то всеки ден. Това е темпото, което ще ги доведе до нужните живи тегла в края на сезона – без излишни хранилки, без загуба на време.
За ориентир:
– биците (мъжки, млечни породи за месо) трябва да достигнат поне 500 килограма до средата на октомври.
– юниците (женски, млечни за месо) – минимум 465 килограма до средата на септември.
Тревата върши работа, ако ѝ се даде шанс
Тревата е най-евтиният и най-ценният ресурс на пасищните ферми – стига да се управлява правилно. Пасищата не трябва да се изоставят, нито да се използват хаотично. Фермерите, които знаят кога да включат или извадят площи от ротацията за силаж, се радват на постоянен приток на свежа трева. А това означава – добитък, който расте равномерно.
Дребни подобрения – голям резултат
Когато пасищата се управляват умело, с времето започват да се открояват нископродуктивните участъци. Там, където тревата не се възстановява добре, има почвен проблем – и това е знак да се помисли за подсяване или цялостно подновяване. Най-често есента или пролетта са подходящи моменти за такива действия.
Инвестициите в дребна инфраструктура също дават голям ефект – поилки, електропастири, прости пътища между парцелите. Всичко това улеснява управлението на движението на животните и дава шанс на тревата да се възстановява.
Внимание и навременна реакция
Колкото и добре да е уредена пасищната система, растежът на животните трябва да се наблюдава стриктно. Ако се забележи изоставане в наддаването, незабавно трябва да се вземат мерки – с въвеждане на фуражи, смески или концентрирани храни. Целта е ясна: да не се допуска загуба на темпо в момент, когато всяка седмица растеж е от значение.
Ако животното расте стабилно на трева, значи всичко работи – пасищата, управлението и самата ферма. А ако не – навреме се действа.
