Съвсем скоро, в ДВ бе публикувана
Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване на контрол върху дейността на развъдните организации
Една много интересна Наредба, която на практика слага в патова позиция развъдните организации – РО и цялата „власт” отива в държавата. На всички е ясно, че държавата много трудно „откъсва” от себе си нещо, когато става дума за власт. Дори е готова да дава или подарява, но тя да е водеща. Чрез тази Наредба 3 всички приоритети се дават в момента на ИАСРЖ. С други думи Развъдните Асоциации влизат в ролята на ученици от образователните класове, ИАСРЖ взема ролята на винаги намръщената учителка по литература, а когато трябва, училищната камбана се бие от Министерството.
Наистина, дават се субсидии на асоциациите за провеждане на дейности и то най-вече за водене на родословната книга. Но това не означава, че тези организации трябва да са толкова много подчинени на контролния орган. На практика, ИАСРЖ освен контролните функции има и други задачи в развитието на селекцията и тя си ги изпълнява, защото е подкрепена от Наредби и Закони.
Тук идва въпросът за контрола на тези дейности.
Има и друг интересен въпрос. Развъдните организации въобще не реагираха на проекта на Наредбата. Само Националният съюз на говедовъдите в България – НСГБ, и две Развъдни организации, се осмелиха да внесат предложения за промени.
Всевиждащата НОКА, този път въобще не се намеси, което означава, че селекцията не и е от най-важните и приоритети.
Като цяло – Законът за животновъдство и настоящата Наредба дават изключително голяма власт на ИАСРЖ в работата на Развъдните организации /РО/ и това променя напълно идеята и дейността им, за която те са създадени. На практика, приемайки тази Наредбата, РО се явяват като подразделение на ИАСРЖ.
Нормално е проверяващите да имат завършен курс и лиценз за инспектори за отделните видове животни. Трябва да има гаранция, че служителите извършващи контрола нямат конфликт на интереси с проверяваните, компетентния орган да извършва официалния контрол при голяма степен на прозрачност
Цитирания в Наредбата и приложения в нея чл.23 от ЗЖ, който е се явява спирачка в развитието на асоциациите. Освен зооинженери в селекцията имат място генетици, компютърни специалисти, биолози,математици, маркетинг специалисти, ветеринарни лекари и др. На практика, този член забавя развитието на РО.
В Наредбата има и член, според който проверяващите могат да правят проверки на цялото имущество на РО. Нормално е всяка организация да си прави вътрешна проверка на стопанисваните от тях сгради. Това не е работа и задължение на ИАСРЖ. Агенцията има достатъчно собствени сгради и обекти, които може да си проверява.
Много интересен е и члена, който гласи, че проверяващите могат да проверяват технологическото оборудване свързано с производството и съхранението на сперма, яйцеклетки и ембриони. Я се опитайте да направите проверка на всичко това на някоя фирма за производство на сперма. Например на Семекс, Алтекс, Мастеринг, Риндералианс и др. Това изискване има и още по-абсурдно допълнение, да осъществяват контрол върху оборудването, технологията и качеството на получаваните сперма, яйцеклетка и ембриони, както и да контролира условията за тяхното съхраняване. Възниква и въпроса, кой ще контролира дейността на държавните станции за получаване на сперма.
Ще се правят проверки на специфично видово заплождане, чрез изкуствено осеменяване, трансплантация на ембриони и заплождане ин витро, поне така пише в Наредбата. Това ще го оставим без коментар.
И следва проверката за реда и правилността на използване на мъжките разплодници за естествено покриване, което въобще не е работа на контролния орган.
Следва текст в Наредбата за свободен достъп до животновъдните обекти на лицата, членуващи в проверяваната развъдна организация и сключили договор за осъществяване на развъдна дейност с проверяваната развъдна организация. Първо фермата е частна собственост и лицето, което ще позволи влизането в обекта да става с негово съгласие. При сегашната епизотична обстановка за животни и хора, това е нормално да стане минимум 72 часа след последното влизане в друга ферма на проверяващите и то разбира се с позволението на фермера, като се спазват всички правила взети във фермата за защита на животните от заболявания.
Имайки в предвид тази Наредба, може би е най-добре, колкото и налудничево да звучи, е да се направи едно предприятие за селекция под шапката на ИАСРЖ, за да има полза за фермерите и то по отношение селекцията, а не само за осигуряване условия за получаване субсидията – животни под селекционен контрол. В противен случай ще трябва да се обзавеждат училищни стаи.
Govedovad.com
