Контактът между майката и телето не подобрява автоматично растежа, но данните не показват и допълнителен риск за здравето
Разделянето на кравата и телето непосредствено след раждането е една от традиционните практики в млечното говедовъдство. Напоследък обаче все по-често се обсъжда възможността двете животни да останат заедно за определен период.
Темата е чувствителна. В нея се преплитат въпросите за хуманното отношение към животните, здравето на телетата, производството на мляко и практичността за фермера. Досега обаче значителна част от споровете са се водили повече на база личен опит и наблюдения, отколкото на контролирани научни данни.
Ново, все още непубликувано изследване на екип от университета „Корнел“, ръководен от д-р Адам Биърд, дава по-конкретна информация за това как краткият контакт между крава и теле влияе върху ранното развитие на телето.
Проучването разглежда периода от последните два месеца на бременността до първите два месеца след раждането. Това е особено важен етап, защото организмът на новороденото се развива изключително бързо, а решенията в този момент могат да имат отражение и върху по-късния живот на животното.
„Интересувахме се от физиологичните ефекти на преходното хранене с мляко, но и от социалната страна на контакта между кравата и телето – дали това е възможно на практика, как може да бъде организирано и какви проблеми могат да възникнат“, обяснява Биърд.
Как е проведено изследването
Изследователите сравняват три групи телета.
– При първата група телетата остават с майките си през първите пет дни след раждането. Контактът е свободен, животните могат да се социализират, а телетата сучат от кравата.
– Другите две групи са разделени от майките непосредствено след раждането. Едната група получава преходно мляко от собствената си майка, а другата – пълномаслено мляко от общия млечен резервоар.
За да не се получи изкривяване на резултатите заради лош старт, всички телета са подбрани по строги критерии. Те са получили висококачествена коластра и са били жизнени при раждането.
Така учените са се опитали да отговорят на един от най-важните въпроси: има ли самият престой с майката през първите дни след раждането измерим ефект върху здравето и развитието на телето?
Забавеното разделяне не променя придобития имунитет
Едно от опасенията при по-късното отделяне е, че контактът с майката може да повлияе отрицателно върху имунната защита на телето.
Резултатите от това проучване не потвърждават подобно опасение.
Всички телета са получили качествена коластра – с показател над 22% по скалата на Брикс – скоро след раждането. След това нивата на имуноглобулин G, тоест на основните антитела, които показват колко добре е протекло предаването на пасивен имунитет, са били сходни при всички групи.
С други думи, в рамките на това изследване решаващо значение за имунитета са имали качеството и навременното даване на коластрата, а не това дали телето е останало с майката или е било отделено веднага.
Това е важен практически извод. Коластрата остава коластра – няма как доброто начало да бъде заменено с добра идея, колкото и модерно да звучи тя.
Телетата, които сучат, изглеждат по-тежки – но само в началото
През първите пет дни телетата, които са били оставени с майките си, са изглеждали по-тежки от останалите.
На пръв поглед това може да изглежда като предимство на кърменето. При по-внимателно проследяване обаче картината се променя.
След отделянето разликата в телесната маса бързо изчезва. Според изследователите първоначалното по-високо тегло вероятно се дължи основно на по-голямото количество мляко в храносмилателния тракт, а не на реално натрупване на повече телесни тъкани.
След като всички телета преминават към стандартен режим на хранене, теглото им се изравнява.
До деветседмична възраст не са установени съществени различия между групите по отношение на:
– среднодневния прираст;
– крайното телесно тегло;
– височината при холката;
– височината при таза;
– приема на твърда храна преди отбиването.
Тоест краткият престой с майката не се е превърнал в автоматичен билет за по-бърз растеж.
Има ли повече диарии и други здравословни проблеми?
Това е другият голям въпрос при системите, при които кравата и телето остават заедно.
Данните от изследването не показват по-висока честота на повишена телесна температура или диария при телетата, които са останали с майките си през първите пет дни.
Диария се наблюдава във всички групи, но моделът е сходен с това, което обичайно се среща при новородени телета, независимо от начина на хранене.
Следователно при условията на това изследване забавеното разделяне не е довело до видимо увеличение на ранните здравни проблеми.
Това не означава, че всяка ферма може просто да остави кравата и телето заедно и да забрави за останалото. Условията, хигиената, коластрата, храненето, наблюдението и здравният статус на стадото продължават да имат огромно значение.
Какво се случва с млякото на кравата?
За фермера има и съвсем практичен въпрос: ако телето суче, какво остава за продажба?
Докато телетата са били при кравите, количеството мляко, което може да бъде издоено и продадено, закономерно намалява.
След отделянето обаче производството се възстановява в рамките на около 24 часа. При ранната лактация не са установени трайни отрицателни последствия върху производството.
Това е важен резултат, защото едно от естествените притеснения при такава система е, че краткият период на сучене може да „развали“ лактацията. В това изследване подобен ефект не е установен.
Интересен резултат за здравето на вимето
Има и още един любопитен резултат, който заслужава внимание.
Предварителните данни показват, че кравите, чиито телета са сучели от тях, са имали по-висок процент на излекуване при интрамамарни инфекции.
Този анализ все още не е завършен и затова резултатът не трябва да се приема като окончателно доказателство, че кърменето предпазва вимето или лекува мастит.
Но наблюдението е достатъчно интересно, за да оправдае допълнителни изследвания.
Особено важно е, че по време на периода на контакт изследователите не са регистрирали наранявания на телетата или инциденти, свързани с безопасността на хората.
Значи ли това, че кравите и телетата трябва да се отглеждат заедно?
Не точно.
Това изследване не доказва, че забавеното разделяне е по-добра система за производство на мляко или че води до по-бързо растящи и по-здрави телета.
По-скоро резултатите показват нещо по-умерено, но също толкова важно: краткосрочният контакт между кравата и телето може да бъде осъществен без видими отрицателни последици за здравето и растежа, когато останалите условия са добре контролирани.
При добре дадена коластра, добро хранене и постоянни грижи телетата от трите групи в крайна сметка показват сходни резултати.
Д-р Биърд подчертава именно това. Между телетата, хранени с преходно мляко, тези, които са получили пълномаслено мляко, и тези, които са останали с кравата, не са установени съществени разлики в основните показатели. В същото време престоят с майката не е довел и до по-лоши резултати.
По-скоро въпрос на система, отколкото на една „правилна“ рецепта
Резултатите дават основание разговорът за забавеното разделяне да стане по-малко емоционален и повече практичен.
Не става дума за това едната система да бъде обявена за „правилна“, а другата за „грешна“. В говедовъдството, както и в живота, една рецепта рядко работи еднакво добре във всяка ферма.
Много по-важният въпрос е дали стопанството може да осигури необходимите условия – качествена коластра, достатъчно мляко, добра хигиена, постоянно наблюдение, безопасност за хората и животните и добра организация при последващото разделяне.
Изследването на екипа от университета „Корнел“ не показва, че забавеното отделяне подобрява производителността. То показва нещо по-просто: пет дни контакт между крава и теле сами по себе си не са довели до по-лошо здраве или растеж при добре управлявани условия.
А това вече е важна отправна точка за следващите изследвания.
Защото въпросът вече не е само „заедно или разделени?“, а какво точно се случва с телето и кравата през тези първи дни и кои от ефектите могат да имат значение месеци или години по-късно.
Именно там вероятно ще бъде следващият голям разговор в млечното говедовъдство.
