Михаил Михайлов – „Горещи“ въпроси – колкото искате. През изминалата година обаче се дискутира само един въпрос – паричното подпомагане на говедовъдството. Разбира се, че има такива периоди, но така ще продължава и тази година, вероятно и следващата.
Сега се влезе в сагата данъци.
Дори се появиха изказвания – ако не се премахне този данък, няма да оцелеем. Не звучи сякаш сериозно да се работи, за да се оцелява. Истината е тази, че докато се получават средно по 3800 кг мляко от крава, няма оцеляване. Определено изоставаме от световната селекция и това си е друг парлив въпрос.
През 2018 г НСГБ внесе доклад в МЗм с предложение, да се започване внедряване на геномната селекция. Голяма помощ за това ни оказа г-н Тодор Арбов. За съжаление, единствено се прие подпомагането на фермите под селекция с няколко дози сперма от елитни бици.
Сега внесохме предложение, тази сперма да бъде сексирана, за да се раждат женски телета. Е, и ние разнасяме косми от опашката, но за да доказваме бащинство. И тук следва друг парлив въпрос – защо го правим. Има ли някакво значение, кой е бащата – Жан или Иван, когато майката е с 4000 кг млечност, а бащите са с млечност на майката над 12 000 кг и отлични показатели по другите признаци.
Днес парливият въпрос, който ще разискваме, е селекция по генотип на майката. За това ни разказва нидерландския фермер Барт. Всъщност няма нищо парливо, човека разказва как се работи по тези въпроси в неговата ферма.
– Благодарение на програмата SAP на кооператива по селекция CRV имаме генетично добро стадо и добри технически резултати.
Заедно с родителите си отглеждаме 128 млечни крави и 60 по-малки животни. Ние държим на младите животни. Това е така, защото поддържаме само генетично добри млади животни. Имаме достатъчно за ремонт. Средната годишна продукция от крава е 10 350 кг мляко, с 4,57% масленост и 3,74% протеин. Ние искаме да увеличим доживотното производство на кравите от сегашните 40 000 кг мляко на 50 000 кг и да наблегнем на високите компоненти. Работим всяко теле да стане добра млечна крава.
Доброто теле започва с добро чифтосване. Ние правим добри двойки с помощта на SAP от петнадесет години“ – разказва Барт. – Чифтосването вече се основава повече на генетичната информация от пробата от косми на животното, отколкото на очакваните стойности. В резултат на това имаме двойна надеждност при чифтосване. Нашето стадо е минало през маркерен тест и знаем точно какъв генетичен материал има в обора.
Да се определи развъдната стойност на младо теле може да стане с изследване на CRV маркер въз основа на материал от космен фоликул или биопсия на ухо. С надеждност от 65 до 70%, маркерният тест ви дава представа за генетичното предразположение за повече от петдесет черти в областта на производството на мляко, здравето, конформацията и ефективността на храненето.
Използваме много сперма от Белгийско синьо. Ние осеменяваме само 30% от нашите крави с бикове Холщайн. Изборът за осеменяване с месодайна или млечна порода го прави SAP. Въз основа на характеристиките на кравата и генетичното предразположение SAP определя дали трябва да продължим да я отглеждаме.
Ранно разбиране на генетиката. Маркерният тест върху новородено теле дава представа за генетиката на ранен етап. В резултат на това фермерите често могат да продадат теле, което не отговаря на развъдната цел в рамките на две седмици. Ние ясно виждаме кои телета можем да запазим за разплод. Чрез селективно развъждане и правене на добро чифтосване, продуктивността на стадото се увеличава постоянно и продукцията се увеличава при отстраняване. Това носи пари. Всяко поколение трябва да подобрява генетиката“.
Това обаче е само отговор на половината на този парлив въпрос. По-скоро ако мога да се изразя „рекламната част“. По-важната е другата половина – защо не прилагаме тази селекция използвайки генетиката и програмите свързани със селекцията.
Така че, продължавайте да търсете отговора на въпрос – Защо не използваме геномната селекция
М.Михайлов
