Гъбичното замърсяване на зърнени култури и на пасищата е естествено явление. Различни родове гъбички, които растат върху храната, могат да развият малки молекули с различна химична структура и активност, наречени микотоксини.
Този факт е свързан с промени в метаболизма на гъбичките.
Производството на токсини като част от конкуренцията с други микроорганизми, за достъп до растителни хранителни вещества, е друга хипотеза, потвърдена от учените.
Повече от 25% от зърнените култури в света са замърсени с различни видове микотоксини.
Климатичните и географските условия, променливи във всеки регион на света, влияят върху появата на по-високи нива на отравяне, свързани с гъбички, които растат върху хранителните растения. Тези отравяния, наречени микотоксикози, причиняват проблеми при хора и животни и са важни за общественото здраве.
Проблемът, свързан с този тип патология, е в нейното скрито въздействие.
Микотоксините действат върху различни органични системи по много различни начини.
При преживните животни, силажите и страничните продукти във влажна форма, могат да осигурят повече гъбички, отколкото при сухите фуражи. При силажите рискът ще бъде по-голям, ако не са достигнати условията на анаеробиоза и понижаване на pH.
При диети на високопродуктивни животни, като млекодайни говеда, разнообразието от съставки, използвани при тях, води до разреждане на концентрацията на токсини. Това генерира при животните неспецифични симптоми при състояния, които са склонни да станат хронични.
През летния сезон температурите и валежите обикновено са по-големи, което води до предразположение към образуване на заразни гъбички.
Условията на влажност (като основен фактор) от 13 до 18%, топли температури с диапазон от 15 до 30 ᵒC (някои гъбички могат да растат при много по-ниски температури), наличието на кислород и голямото разнообразие от рН позволяват развитието на замърсяването с гъбични инфекции.
Проблемът се крие в неспецифичните ефекти, които токсините произвеждат в органичните системи, което усложнява тяхната специфична диагностика.
При преживните животни АФЛАТОКСИНИТЕ са известни със способността си за метаболизъм и преминаване в млякото. Този нов трансформиран микотоксин има онкологичен проблем при хората, поради консумацията на замърсени млечни продукти и производни от тях.
В рамките на животинския организъм, те произвеждат различни отрицателни ефекти, като намалена консумация, намаляване на наддаването на тегло, увреждане на черния дроб, безплодие, ембрионална смъртност и други.
Другите токсини от продуктивен интерес, следват същата тенденция. С изключение на някои характерни признаци, животните показват неспецифични промени, които могат да бъдат общи за различни патогени или условия на управление.
ТРИКОТЕЦЕНИТЕ, които могат да присъстват в полските култури, причиняват намалена консумация, намалени производствени нива, увреждане на храносмилателната, репродуктивната и имунната система.
ЗЕАРАЛЕНОН, генерира репродуктивни симптоми, свързани с нередовни разгонвания, аборти, резорбция на ембриони и признаци като вагинит или хипертрофия на млечната жлеза.
ФУМОНИЗИН И ОКРАТОКСИН причиняват репродуктивни проблеми и промяна на продуктивните параметри.
В млекопроизводството се издига хипотезата, че хроничната интоксикация води до постоянно възпалително състояние.
Тъй като тези замърсители се намират естествено в околната среда, действията, посветени на намаляването на въздействието им, са насочени към добри селскостопански практики, които включват: използване на устойчиви култури, стриктно управление на променливите на околната среда при съхранение, селекция и изхвърляне на заразени зърна и постоянна употреба на смекчаващи агенти, които ще намалят честотата на щетите.
Последната мярка, насочена към използването на агенти за вътрешен прием, има за цел да осигури намалява на щетите, причинени от абсорбцията на токсини на чревно ниво.
Неорганичните минерали, се оказаха най-простият, най-рентабилен и ефективен инструмент за смекчаване на отрицателните ефекти от тези патологии.
Включени в ниски дози и в хомогенна смес със зърнени култури, тези минерали оказват защитно и превантивно действие срещу увреждането от микотоксини.
