Новите приеми по Стратегическия план за периода 2023–2027 отново изваждат на преден план въпроса не толкова колко средства са определени за страната по линия на Обща селскостопанска политика, а дали тези средства ще бъдат реално използвани навреме и по предназначение.
На европейско равнище мащабите са впечатляващи. За настоящия програмен период ресурсът възлиза на стотици милиарди евро. Държави като Франция разполагат с над 45 милиарда евро, Испания – с над 34 милиарда евро, а Полша – с повече от 21 милиарда евро. Това са бюджети, които позволяват целенасочена модернизация, зелени инвестиции и сериозна подкрепа за преработката.
България работи с по-скромен финансов ресурс, но възможностите далеч не са символични. Основният въпрос е дали системата и самите стопани ще успеят да превърнат тези средства в реални активи – техника, сгради, енергийни решения и по-ефективно производство.
Опитът от предходния програмен период показва, че трудностите не са изключение. По данни на Министерство на земеделието и Държавен фонд Земеделие, към март 2025 година по Програма за развитие на селските райони 2014–2020 са оставали за усвояване над 1,2 милиарда лева, което е приблизително 613 милиона евро. Част от тези средства са били предназначени именно за ключови инвестиционни направления.
Паралелно с това, по време на специализирани изложения за агротехника малки и средни стопани нееднократно са споделяли, че се въздържат от нови проекти. Причините са добре познати – натрупани финансови загуби, нестабилни пазари и несигурност около сроковете за оценка и изплащане. Сложната документация и практиката да се „събират точки“ често се възприемат като административно състезание, а не като инструмент за развитие.
Не е тайна, че част от производителите предпочитат да инвестират собствени средства, вместо да рискуват забавяне на производствения цикъл. За фермер, който разчита на навременна сеитба, прибиране на реколта или поддържане на животновъден обект, времето е по-ценно от субсидията.
На този фон новите бюджети по Стратегическия план изглеждат сериозни. За инвестиции в земеделски стопанства са предвидени около 145 милиона евро, а за преработка – приблизително 175 милиона евро. В тези средства са включени и направления, насочени към опазване на околната среда – енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, модерни технологии и по-устойчиво управление на ресурсите.
В момента е отворен и прием по интервенция за инвестиции в преработка на селскостопански продукти с екологична насоченост. Общият бюджет възлиза на 70 248 792 евро, като 63 223 912,80 евро са предназначени за проекти, изцяло свързани с преработка на суровини от чувствителни сектори. Подкрепа могат да получат земеделски стопани, групи и организации на производители, както и преработвателни предприятия.
На практика средствата съществуват. Те са достатъчни, за да модернизират значителна част от сектора – особено ако бъдат насочени към технологии, които намаляват разходите за енергия и повишават добавената стойност на продукцията.
Истинското изпитание обаче не е в размера на бюджета, а в доверието. Ако процедурите станат по-предвидими, сроковете – по-кратки, а администрацията – по-работеща, вероятността средствата да бъдат усвоени нараства значително.
В крайна сметка въпросът не е дали има пари. Въпросът е дали секторът ще ги превърне в реална модернизация, а не в поредната статистика за неусвоен ресурс.
