Все повече потребители в Европа се ориентират към млечни продукти без лактоза – не само по здравословни причини, но и като част от търсенето на по-лесно смилаеми и иновативни храни. Това оформя нова пазарна ниша, която отдавна излезе извън границите на „специализираните продукти“ и се превръща в траен тренд с ръст в почти всички държави от Европейския съюз.
Пазар с висока добавена стойност
Нарастващата чувствителност към лактоза, особено сред млади хора в градска среда, доведе до значително разширяване на асортимента от безлактозни продукти: мляко, кисело мляко, сирена и дори сметана и десерти. Данни от последните пазарни проучвания показват, че годишният ръст на продажбите в този сегмент надхвърля +15% в страни като Германия, Финландия и Австрия, а в скандинавските пазари – където потребителите са силно чувствителни към състава на храните – делът на безлактозните млечни продукти вече достига между 12 и 18% от общите млечни продажби.
В западноевропейските страни този тип продукти се възприемат не като алтернатива, а като равноправна част от ежедневното потребление. Точно затова в много от супермаркетите те се намират на централни рафтове, а не в обособени „диетични“ зони.
Производството изисква внимание, но носи дивиденти
Технологично, производството на млечни продукти без лактоза не е сложно, но изисква строго спазване на процесите. Основният метод включва добавяне на ензима лактаза, който разгражда млечната захар (лактозата) на по-прости захари – глюкоза и галактоза – което прави продукта по-лесен за храносмилане.
Важен момент е избягването на кръстосано замърсяване с обикновени млечни продукти, което налага използване на отделни производствени линии или прецизни процедури за почистване (CIP). Това повишава производствените разходи с между 8 и 12 процента, но тези допълнителни инвестиции често се компенсират от по-високата цена на дребно и устойчивото търсене.
Европа води – особено северът
Най-развити пазари в ЕС по отношение на безлактозните продукти остават Финландия и Швеция, където делът им надхвърля 15% от млечния пазар. Германия е друг силен пример – там производството се движи от както големи кооперативи, така и от нишови семейни ферми, които залагат на висококачествени местни суровини. Във Франция, Италия и Испания интересът също нараства, макар и с малко по-бавни темпове.
Източноевропейските страни тепърва наваксват. В Полша и Чехия навлизането на такива продукти е сравнително ново, но растежът е ускорен. Потребителите започват да разпознават етикетите „без лактоза“ и да ги търсят активно.
Какво следва?
Прогнозите показват, че през следващите няколко години безлактозните продукти могат да заемат до 15% от пазара на млечни изделия в Европейския съюз. В някои региони вече се говори за пълна диверсификация на млекопреработката – където всяка продуктова линия има и „брат-близнак“ без лактоза.
От гледна точка на фермерите и преработвателите, това означава нова възможност за развитие, особено ако се работи с ясна пазарна стратегия, стриктна технологична дисциплина и добра информираност на потребителя.
Забележка: В случай че има интерес, материалът може да бъде продължен с примери за български ферми и мандри, които произвеждат безлактозни продукти – като добри практики и вдъхновение за местния сектор.
