1. Няма ли законови регулации?
Приетото през 2007 г. в ЕС законодателство забранява индивидуалните клетки за телета, в които животните нямат място да се обърнат или при които телето е вързано, а също и затварянето на теле в индивидуална клетка след 8-седмична възраст. Изисква се клетката да има перфорирани стени под някаква форма, за да може животните да имат визуален контакт едно с друго и да могат да се докосват, а също да лежат, да си почиват, да се изправят и да се ближат. На практика обаче времето, което телета за затварят в клетки, е много трудно за контролиране и сведения показват, че те прекарват много по-дълго време там, отколкото е законово допустимо.
Компетентният научен орган на Европейския съюз, Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), публикува изключително подробен доклад през 2023 г., в който отправя препоръка клетките за телета да бъдат забранени законово, като вместо тях животните се отглеждат на малки групи.
2. Каква е алтернативата на отглеждане в клетки?
Част от телетата в ЕС и мнозинството от телетата в редица страни като Великобритания и Бразилия се отглеждат на групи от раждането си. Така те имат повече пространство за движение, могат да играят, да подскачат, да тичат, да са активни и да социализират помежду си, както и да лежат заедно, да се топлят и успокояват взаимно. Развиват по-добри социални умения и емоционална издръжливост, която им помага да се справят със стресови ситуации, а също и преживяват по-леко отделянето от майката си.
По-добрите системи на отглеждане осигуряват на теленцата слама и в идеалния случай – достъп до открито пространство. Тези системи осигуряват по-голям комфорт и по-добри възможности за естествено поведение, социално взаимодействие и упражнения – неща, жизненоважни за телетата.
3. А цените? Икономически изгодно ли е за производителите груповото отглеждане на телета?
Първоначалната инвестиция е минимална, а допълнителните постоянни разходи за производство след това са пренебрежимо малки. При разумно кратък преходен период, няма никаква причина нужните инвестиции да не могат да се обезпечат от държавния бюджет.
При по-големите производители даже може да се очаква намаляване на постоянните разходи, когато преминат към групово отглеждане, ако инвестират в автоматизирано хранене на телетата, което е много по-трудно при отглеждане в индивидуални клетки.
За оскъпяване на продуктите съответно няма икономическа логика, тъй като липсва същественa разлика в индустриалните разходи при единия и при другия модел на отглеждане.
4. Защо не оставим пазара да се регулира сам?
Ако не купуваме продукти от производители, които затварят телета в клетки, това не решава ли проблема?
Това би отнело изключително много повече излишно време, страдание за животните и разходи, за да продължат да се хвърлят телета в клетки дълги години, когато така или иначе е безспорно ясно и сега, че клетките са жестоки, неустойчиви и не отговарят на ценностите ни като общество.
Такъв подход означава единствено да се отложи за неизвестен и далечен момент в бъдещето същият краен резултат, който нищо не ни спира да постигнем сега със закон. Ще означава не само да се отложи с години изваждането на телетата от клетките, но и да се случи на много по-висока цена за всички засегнати страни. Няма оправдание да губим това време и тези ресурси, а и най-вече да позволяваме страданието да продължава и секунда повече, отколкото е необходимо, особено когато решението е толкова лесно.
Ако преминаването към групово отглеждане се случи законодателно, а не един по един, самосиндикално, това би дало възможност за утвърждаване и на икономически стимули в сектора, а не за спасяване поединично. Това решение ще бъде и много по-добро за производителите, освен по-малко объркващо за потребителите и по-добро за животните. Законодателят трябва да влезе в ролята си тук в името на всички.
