Изключително важно да не допуснем влошаване състоянието на телето поради нашето небрежно отношение към пъпа.
„Пресният“ пъп на новородено теле на практика е рана, която може да бъде входна точка за патогени в организма. Няколкото препоръки, които ще прочетете и спазвате за в бъдеще, могат да гарантират, че няма да допуснете инфекции.
- възможно най-малък контакт с мръсотия;
- телето има силна имунна система благодарение на доброто снабдяване с качествена коластра;
- пъпът не се манипулира повече, отколкото е абсолютно необходимо, т.е. в повечето случаи само се преглежда и не се докосва.
Оптималната хигиена на пъпа започва още от раждането: боксът за отелване да е чист, застлан с чиста ненарязана слама, не се използва като бокс за болни животни. Евентуалното акушерство се извършва само при създадени хигиенни условия (акушерски халат, ръкавици, дезинфектант и др.).
Пъпната връв има така наречените „предварително определени точки на скъсване“ и обикновено се откъсва на широчината на една ръка от пъпа на кожата поради напрежението, което възниква по време на отелването. Често се откъсва твърде късо, когато се режете на ръка. След отелване пъпът трябва да се прегледа, но по възможност да не се докосва, а ако е така, то само с измити ръце, за предпочитане с нови ръкавици за еднократна употреба. Незначително кървене се получава, когато остатъчната кръв изтече от кръвоносните съдове на пъпа. Само пъп, който кърви „правилно“, трябва да се завързва с дезинфекциран конец.
Навременното и достатъчно снабдяване с коластра на телето е следващата стъпка в изграждането на защитните сили на телето и предотвратяването на инфекции на пъпа.
Останалата част от пъпната връв (пъпната връв) е все още влажна през първите няколко дни, но изсъхва до четвъртия ден от живота и пада след около две седмици.
Трябва ли да се дезинфекцира пъпът?
Между експертите има противоречие, дали всеки пъп винаги трябва да се дезинфекцира. В Германия се препоръчва пъпът да се дезинфекцира само малко след раждането в проблемни ферми, където пъпните инфекции се срещат често и след консултация с ветеринарния лекар на фермата. Това не е необходимо за жизнени телета, които са родени и отглеждани при хигиенни условия. По този начин се избягва възможно дразнене на кожата и не се нарушава естественият лечебен процес.
Обикновено за дезинфекция се използват разтвори на алкохолен йод (дезинфекция и сушене) или хлорхексидин.
Остатъците, които са влезли в контакт с пъпа, не трябва да се използват повторно, а да се изхвърлят, за да се предотврати размножаването на патогените в потапянето и предаването на други телета.
Пъпната връв трябва да се манипулира възможно най-малко ако не е наложително(не дърпайте, не откъсвайте или завързвайте, не масажирайте в разтвора).
По материали на д-р Карлусен
