ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/

 ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България 
1. Началото
2. Проучването
3. Мероприятия
4. Породата
5.Дружествата – 1 част
6. Дружествата – 2 част
7.Говедовъдните центрове
8. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /8/ – Говедовъдни центрове

През лятото, имайки в предвид, че голяма част от нашите читатели са на полето да прибират реколтата, а други под чадърите на морето  и няма време за четене, стопирахме поредицата –
ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България.
Сега, когато вечер повечето хора са на топло, отново започваме да поместваме части от нашата говедовъдна история.

Какви дружества трябва да се образуват – скотовъдни или млекарски?                                                                (продължение) 

Какви бяха резултатите от това мероприятие? Печални и дори трагични. Кооперативните млекарници и ръководствата им със своя идеализъм се изправиха срещу една хищническа експлоатация и спекула в лицето на силни млекарски фирми, като тези на Реджовци, Бенчовци и др. При преработването на различни видове масло от домашно производство  от поставените центрофуги по долищата и във всяка махала, на пазара излизаше масло пак с етикети „ Чисто краве масло “ с конкурентни цени. Произведеното в кооперативните млекарници масло се намери в криза – нямаше пазар и най-вече задоволителни цени, които да осигурят рентабилно заплащане на млякото на организираните говедовъди.

При тази държавна политика за подобряване на говедовъдството у нас с основание може да се зададат следните въпроси:

1. Можеше ли държавата в лицето на Министерството на земеделието да води борба за отстраняване на създаваните спънки и да защити интересите на говедовъдите за редовно изплащане на предвижданите помощи, за редовно пласиране на биците, за защита на скотовъдните фондове и най-после за слагане в ред на най-важното мероприятие – млекопреработването – и да го защити от ширещата се спекула, която се покровителстваше от самата власт и от различни народни представители? Отговорът е – не!
2. Възможно ли беше горните задачи, пак в интереса на говедовъдството, да бъдат поети и изпълнявани от Българското земеделско дружество? И тук отговорът е – не! Не можем да отричаме подкрепата на това дружество, но то не беше в състояние да понася несполуките, както ги понасяха и чувстваха самите говедовъди и техните организации.
3. Възможно ли беше Българското земеделско дружество или Министерството на земеделието да разгърнат широка организаторска работа по създаването на нови говедовъдни дружества, по провеждането на различни мероприятия: пролетни прегледи, изложби – пазари, просвета, фуражно производство и редица други задачи, свързани с говедовъдството. Безспорно и тук отговорът е – не! Явява се открито въпросът: А кой можеше и трябваше да се заеме с тази задача? Отговорът е ясен и категоричен, даден от проф. Г. Хлебаров:

„ Да се осланяме на държавата това значи да проспим десетки години, и то години съдбоносни. Работа, огромна работа ни предстой! Тази работа няма кой да я свърши, трябва вие сами да се заемете с нея! “

Такъв беше и отговорът на говедовъдите. Те не можеха да разчитат на защита на интересите си от други места въпреки провежданите мероприятия. Налагаше се да вземат в собствени ръце делото на говедовъдството, да поемат инициатива за обединяване на говедовъдните дружества в една организация, каквато после стана Съюзът на говедовъдните дружества в България.

За Govedovad.com – Дафина Велкова

из книгата „История на съюза на говедовъдните дружества в България“ – автор Марин Кръстев , земиздат – 1969 год

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България