Българското говедовъдство е изправено пред неизбежна хуманна и технологична трансформация. Днес в Народното събрание официално бе внесена мащабна гражданска петиция, подкрепена от над 150 000 българи, настояваща за пълна забрана на индивидуалните клетки за новородени телета. Поради огромния физически обем на подписките, документите бяха доставени до парламентарната сграда с помощта на мотокар.
Зад каузата стоят както категоричната позиция на гражданите, така и солиден пакет от 16 експертни становища, научни доклади и икономически анализи от заинтересованите страни. Председателят на Сдружение „Невидими животни“ инж. Стефан Димитров подчерта, че този безапелационен обществен натиск е недвусмислен сигнал към политиците, че времето за действие е настъпило.
Пълно съгласие между управляващи и опозиция
Внасянето на петицията бе посрещнато лично от народни представители от различни политически сили, което демонстрира рядко срещан консенсус по темата. Вече 46 депутати от пет парламентарни групи са обявили готовност за законодателни промени.
Проведена бе и ключова работна среща със заместник-председателя на Комисията по земеделие Тодор Джиков. В рамките на разговорите бе постигнато съгласие, че промяната няма да бъде наложена внезапно или за сметка на производителите. Акцентът се поставя върху два основни стълба:
Разумен преходен период: Даващ възможност на стопанствата да реагират без излишен стрес.
Финансова подкрепа: Осигуряване на целево държавно и европейско финансиране за преструктуриране на фермите.
Икономическият аргумент: По-малко разходи, по-здрави животни
Традиционната практика в големите промишлени кравеферми – новородените телета да се отделят веднага от майките и да се изолират в тесни, индивидуални боксове – вече се признава за остаряла. Противно на опасенията за икономически загуби, анализите на Института по аграрна икономика показват, че преходът към свободно групово отглеждане носи чисти позитиви за бизнеса.
Множество български фермери, които вече са премахнали клетките и са инвестирали в модерни, свободни системи, отчитат следните преки резултати:
По-ниска заболеваемост и смъртност: Животните в групи развиват много по-добър имунитет и физика.
Оптимизация на процесите: Свободното отглеждане намалява необходимото време за ежедневно обслужване на боксовете, което облекчава труда във фермата.
По-добри производствени показатели: Здравите и нестресирани телета постигат по-висок среднодневен прираст при по-нисък разход на ветеринарни медикаменти.
Пътят напред
След като през изминалата година Комисията за прякото участие на гражданите вече подкрепи каузата (тогава задвижена от 110 000 подписа), сегашният рекорд от 150 000 гласа прави отлагането на реформата невъзможно. Предстои разглеждането на внесените материали в ресорните парламентарни комисии за изготвяне на конкретните текстове за промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност.
