Има свинеферми, в които стопанинът сутрин първо проверява хранилките, поилките, помещенията и животните, а после започва да смята колко струва фуражът. На гръцкия остров Атокос обаче природата явно е решила да направи нещата по друг начин. Там прасетата имат храна, свобода, слънце и море, а ако някое животно реши, че му е прекалено горещо, просто отива да поплува.
Атокос е малък частен остров в Йонийско море, недалеч от Лефкада, Скорпиос и Итака. Той няма постоянно население и нормалната инфраструктура, с която човек свързва едно населено място. Няма село, няма хотел и няма свинеферма в обичайния смисъл на думата. Има обаче свободно движещи се прасета, които са превърнали острова в свой дом и постепенно са превърнали самите себе си в една от най-големите му забележителности.
Най-интересното за животновъда е, че тези животни не са просто туристическа атракция. Те са пример за свине от местен тип, които са приспособени към средиземноморските условия и могат да се справят с доста по-беден и суров начин на живот от този, който е характерен за съвременното интензивно свиневъдство.
Черното прасе не е създадено за кантар
Тези животни имат здрава конструкция, силни крака и по-груба козина, която им помага да се справят с различните климатични условия.
При тях природата не е питала колко килограма ще достигне животното на определена възраст. Питала е дали ще може да намери храна, да се движи по труден терен, да преживее жегата и да отгледа поколението си. Който е успял, е оставил потомство. Който не е успял, не е бил особено полезен за продължаването на рода. Природната селекция, както се казва, не провежда съвещания.
А прасетата на Атокос какви точно са?
Тук трябва да се внимава с определенията. Прасетата на Атокос често са представяни като средиземноморски черни прасета, а в някои публикации дори като диви свине.
Това обаче не прави животните по-малко интересни. Напротив. Те показват как свине от местен или смесен произход могат да се приспособят към свободен живот на остров, където човекът не управлява всяка част от ежедневието им.
И тук идва една разлика, която всеки животновъд разбира веднага. В модерната ферма човекът решава кога животното ще яде, колко ще яде, кога ще бъде преместено и при какви условия ще бъде отглеждано. На Атокос прасето само решава кога е гладно, къде има нещо за ядене и кога му е време за баня.
Морето е поилка, басейн и климатична инсталация
Най-прочутата особеност на островните прасета е любовта им към морето. Когато температурите се повишат, животните слизат до брега и влизат във водата. Някои плуват, други просто се охлаждат в плитчините, а трети вероятно са решили, че щом веднъж са стигнали до морето, няма причина да бързат да излизат.
От гледна точка на биологията поведението е напълно логично. Прасетата не могат да се охлаждат чрез обилно изпотяване както хората, затова при високи температури търсят сянка, кал или вода. На Атокос калта очевидно не е единственият вариант. Там има Средиземно море.
Получава се доста необичайна картина – прасе влиза във водата, плува известно време, излиза на брега и се изляга. Ако човек не знае, че се намира на гръцки остров, спокойно може да реши, че някой е организирал първия морски курорт за свине.
Туристите също са разбрали къде има храна
Прасетата постепенно са свикнали с присъствието на лодките и хората. Когато около острова пристигнат туристи, животните понякога се приближават до брега и лодките. Причината е проста – хората носят храна, а прасето е животно с отлично развита памет за такива неща.
Свободата си има цена
Животът на острова изглежда идиличен, но той не е лесен. Животните трябва сами да намират храна, да се справят с жегата и ограниченията на островната среда и да пазят малките си. Големите животни могат да бъдат опасни, особено когато човек се приближи прекалено до тях или до потомството им.
Какво казва това на съвременния животновъд?
Историята на Атокос напомня, че местните породи и популации имат качества, които не се измерват само с килограмите живо тегло.
Старите местни животни са интересни именно защото са запазили други качества – издръжливост, приспособимост, способност да използват естествените ресурси и по-добра поносимост към местните климатични условия.
Това е особено важно в период, когато разходите за фураж, енергия и труд непрекъснато поставят животновъдите пред нови предизвикателства. Понякога една стара порода може да няма най-впечатляващите показатели в таблицата, но да има нещо друго – способност да се справя там, където високопродуктивното животно би имало нужда от много повече грижи.
И все пак – най-голямата загадка остава
Никой не може с абсолютна сигурност да разкаже цялата история на прасетата на Атокос. Има различни версии как са попаднали на острова и как са се формирали като популация. Възможно е част от животните да са свързани с местни домашни свине, които с времето са заживели свободно.
И може би точно това прави историята им още по-интересна.
Защото днес, когато туристическите лодки пристигнат край Атокос, не ги посреща управител на ферма, който да обяснява породата, дневния прираст и разхода на фураж. Посрещат ги прасетата.
Те сами решават дали да излязат от храстите, дали да се приближат до хората и дали да влязат във водата.
А прасетата очевидно са доволни от системата. Имат храна, имат пространство, имат море и никой не ги кара да попълват дневник за продуктивност.
Човек започва да се чуди дали всъщност те не са измислили по-добрия модел на свиневъдство, а ние просто още не сме го разбрали.
Таня Димитрова
