Фантомните животни отново излязоха на повърхността – този път с конкретни числа, проверки на терен и ясни признаци за системен проблем. Данните, публикувани от Иван Христанов в профила му във Facebook, показват картина, която трудно може да бъде обяснена с грешки или пропуски.
Само за около един месец са проверени стотици животновъдни обекти в страната. При говедовъдството инспекциите обхващат над 400 стопанства. От приблизително 25 000 заявени животни на място са установени около 16 000. Липсват близо 36% – не на хартия, а физически.
Картината при овцете и козите е почти идентична. От около 33 000 декларирани животни са открити приблизително 23 000. Около 30% просто ги няма. Не става дума за единични случаи, а за повтарящ се модел, който се вижда в различни региони.
Проверките на място дават и конкретни примери – обори, в които по документи трябва да има десетки и дори стотици животни, а реално липсват. Празни помещения, несъответствия в регистрите и липса на каквато и да е следа от заявеното производство. Тези случаи не оставят много място за съмнение какво стои зад числата.
Обяснението е добре познато в сектора, но рядко се казва толкова директно – субсидии за несъществуваща дейност. „Животните на хартия“ позволяват източване на публичен ресурс, който би трябвало да стига до реалните фермери. Така едни отчитат дейност, без да произвеждат, а други реално работят, но остават под натиск.
Оттук идва и големият парадокс. Статистиката отчита десетки хиляди животни, а на пазара липсва българско месо и мляко. Това, което все пак достига до потребителя, често е по-скъпо. Разминаването между „докладваното“ и реалното производство вече има пряко отражение върху цените и предлагането.
В отговор на установеното контролът се затяга. Проверките на място продължават с ясна цел – всяко регистрирано животно да бъде реално установено. При доказани нарушения се предвиждат глоби, както и изключване от системите за подпомагане. Посланието е, че достъпът до субсидии ще бъде обвързан с реално производство, а не с данни в регистър.
Паралелно с това се възстановява пълният обхват на ВетИС – инструмент, който трябва да върне проследимостта и прозрачността в сектора. Очакването е, че при по-добра свързаност на данните и реални проверки възможностите за манипулации ще бъдат силно ограничени.
Проблемът с „виртуалните“ животни не е от вчера. Години наред той се натрупваше между пропуски в контрола и целенасочени злоупотреби. Разликата сега е, че числата излизат на светло, а проверките вече не остават само в отчетите.
Това, което се случва в момента, не е просто административна акция. Това е сблъсък между реалното производство и фиктивната статистика. И ако този път контролът стигне докрай, залогът не е само в санкциите, а в това дали парите ще започнат да следват истинските фермери, а не „фантомите“.
