Плодовитостта във всяко млечно стадо определя печалбата. Всички говорят за кравите – и с основание. Но юниците? Те често остават в сянка.
От началото на 2000-те репродуктивните показатели при кравите бяха ниски – около 30% при първа лактация и 27% при втора. Днес цифрите са вече 44% и 42%. Как стана това? По-точни диети, генетика и дисциплинирани протоколи за осеменяване.
Но юниците не следват тази тенденция. Защо?
Някои твърдят, че специалните биотехнологии са причина. Истината е по-прозаична: юниците просто не получават същото внимание. Фуражът им е по-неравномерен, силозите се следят по-рядко, протоколите се спазват по-малко стриктно. Дребни детайли, с голям ефект.
Забавянето на заплождането носи разходи – за храна, труд и пространство – които тихо намаляват рентабилността на стопанството.
Какво можем да направим?
Първо, гледайте развитието им през телесно тегло, а не възраст. Юниците трябва да достигат около 55% от зрелото тегло при разплод и 85% при първо отелване. Следете тези показатели месечно – важно е не само средното, а и разпределението.
Второ, дисциплина при протоколите. Навременното осеменяване и внимателното следене на развитието на юниците определят успеха.
Трето, правилна организация на групите. Пренаселване или смесване на възрастови категории увеличава стреса, потиска разгонването и намалява приема на храна. Най-добре е групите да са по размер и репродуктивен етап – преди разплод, по време на разплод и след него. Така храненето и наблюдението са по-лесни и по-ефективни.
Не на последно място – работната среда и персоналът. Добро оборудване и обучени техници гарантират, че протоколите се изпълняват както трябва.
Въпросът е: прилагаме ли към юниците същото внимание и дисциплина, както при кравите? Ако не, кога ще започнем?
Подобряването на плодовитостта на юниците не е просто възможно – то е необходимо. Колкото по-рано се действа, толкова по-устойчиво и ефективно ще е стадото.
