И последните фермери – говедовъди, скептици и традиционалисти, започват да мислят за робот
Дори и най-твърдите, онези говедовъди, които винаги са казвали „робот няма да влезе в моя обор“, вече по малко започват да се замислят. Макар и да не го признават на глас, все повече от тях се питат дали не е време да поставят робот.
То няма и как иначе. При наличието на сегашните работници, трудно може да се върви напред. Работата става все по-сложна, животните – повече, а хората – по-малко и по-недобросъвестни.
Още по-лошото е, че макар и не особено кадърни, тези работници често си стоят във фермите с години, но чакат сякаш най-критичния момент, за да обявят на фермера, че напускат. И точно тогава, когато има отелвания, болни крави, или сезонен пик в млеконадоя, стопанинът остава сам.
Фермерът започва да върши всичко – доене, хранене, чистене, преместване на животни, поддръжка на техниката. Това може да продължи известно време, но не и вечно. Тялото не издържа, а психиката още по-малко. И така, единственият изход остава роботът.
Това ще стане не защото е каприз, а защото няма друг избор. Ако не се мине към автоматизация, фермерът остава зад борда.
Как работи роботът за доене?
Когато кравата влезе в робота, вратата се затваря зад нея. След това се подава концентриран фураж в купа за хранене – може да е сух или течен, като например глицерол или пропиленгликол.
Кравите влизат в робота за доене главно заради концентрираната храна, а не толкова заради натиска на млякото във вимето. За тях концентратът е като шоколад за човека – награда, която не могат да откажат.
Когато кравата застане на място, роботът сканира вимето с лазер, ултразвук или термовизионна камера, за да открие точното положение на цицките. След това автоматично поставя доилните чашки върху всяка от тях и започва доенето.
Преди самото доене чашките се почистват старателно – при някои модели чрез четки, при други чрез специални почистващи чаши с вода и въздух. Това осигурява хигиена и предотвратява инфекции.
Роботът следи постоянно дебита на млякото. Когато потокът спадне под определена стойност за минута, машината прекъсва доенето и освобождава кравата. След това измива и дезинфекцира оборудването преди следващата.
Колко крави може да дои един робот на ден?
Средното време за доене на една крава е около 8–9 минути. Това време обаче може да се удължи в зависимост от няколко фактора:
- Ако кравата се движи постоянно, роботът може да не уцели веднага цицките.
- Ако гърдите са поставени под ъгъл, чашките може да се изкривят и да се наложи повторно прикачване.
- Ако кравата свали чашките по време на доене, процесът трябва да започне отначало.
Обикновено роботът има две основни почиствания дневно и няколко кратки промивки между тях. Това означава, че кравите имат достъп до него около 22,5 часа на ден.
Когато животните имат свободен достъп, те често влизат да проверят дали ще получат фураж, дори когато не им е време за доене. Тогава роботът ги отхвърля, но това също отнема част от времето.
Ако млечният резервоар се почиства отделно от робота, достъпното време за доене намалява до около 21,5 часа. Този проблем може да се реши с буферен резервоар, който приема млякото по време на почистване на основния. Така роботът може да продължи работа без прекъсване.
Когато се разделят 22,5 часа на средно 8 минути доене за крава, се получават около 169 доенета на ден.
Ако всяка крава се дои между 2,3 и 2,6 пъти дневно, това означава, че един робот може да обслужи около 60–65 крави.
Това е оптималният капацитет, при който и машината, и животните работят спокойно, без претоварване.
Какво печели фермерът?
Роботът не е просто техника. Той е промяна в начина на мислене. С него фермата започва да работи по график, който диктуват животните, а не човекът. Кравите доят, когато имат нужда, и това намалява стреса, подобрява здравето на вимето и повишава общия млеконадой.
Фермерът получава данни за всяко животно – кога е доено, колко мляко е дало, температурата му, движението и поведението. Тази информация помага да се хванат проблеми още преди да се появят симптоми.
Роботът не заменя човека, но му отнема най-тежката и монотонна част от труда.
Така фермерът може да се концентрира върху управлението, здравето на животните и качеството на продукцията, вместо да прекарва нощите си с доилни апарати в ръка.
Изводът
Автоматизацията не е каприз, а необходимост.
Днес вече не става дума дали ще се купи робот, а кога. Защото утре той ще е толкова обичаен, колкото днес е трактора.
И докато някои още се чудят дали си струва, други вече са направили крачката напред и се убеждават, че бъдещето на говедовъдството не е в ръцете, а в ума – този, който реши да не чака последния момент.
govedovad.com
Много е близо времето