Изследване на европейски учени показва, че вирусът трудно се задържа във фуражи, но човешката небрежност остава врата за заразата.
Производителите на фуражи са наясно с отговорността си за биосигурността.
Фуражите за животни не са основен източник на зараза с шап, сочат резултатите от изследване на Европейската агенция за безопасност на храните и редица германски научни институции. При опитно заразяване на различни видове фуражи с вируса на шап, учените не откриват следи от него след кратко време. Това показва, че при нормални условия фуражите не играят съществена роля в разпространението на заболяването.
Не фуражът, а всичко около него
Макар и самият фураж да не задържа вируса, дейностите около него носят сериозен риск. Транспортиране, досег с инструменти, оборудване, повърхности, както и движение на хора между стопанства, могат да станат пътища за пренос на заразата.
Секторът е информиран и подготвен
Производителите на фуражи в Германия, например, са предупредени за потенциалната опасност. От сектора подчертават, че осъзнават отговорността си и поддържат високо ниво на хигиенни мерки.
Съветите включват:
– прилагане на дезинфекциращи средства
– носене на защитно облекло при контакт с ферми
– стриктно спазване на биосигурност в свиневъдни и говедовъдни стопанства
Препоръки за действие
Организациите в сектора съветват своите членове да:
– провеждат онлайн срещи с клиенти, когато това е възможно
– дезинфекцират гумите и външните части на превозните средства след всяко посещение
– затварят вратите и портите на стопанствата след доставката
Всички тези действия трябва да се прилагат непрекъснато, а не само при поява на зараза.
Безопасността не е пожелание, а задължение
Фуражните предприятия отдавна работят по ясни вътрешни правила, които не допускат компромиси с хигиената. Това включва строг контрол на всеки етап от производството и доставката – от избора на суровини до почистването на превозните средства. Вирусът на шап не се задържа дълго във фуража, но може да се разпространи чрез немарливост. Биосигурността не е препоръка, а ежедневно задължение – в интерес както на животните, така и на цялото стопанство.
Осведомеността в бранша е висока. Икономическите загуби от евентуално въвеждане на болестта в дадено стопанство биха засегнали всички, затова никой няма интерес да подценява опасността. Тези мерки не са временна кампания, а постоянна част от работата.
