Румънските говедовъди се оказаха в ситуация, която трябва да бъде внимателно наблюдавана и от българските фермери. Изкупната цена на млякото вече не покрива производствените разходи на голяма част от стопанствата, а все повече фермери са принудени да правят сметката дали има смисъл да продължават.
Проблемът не е само в ниската цена на млякото. Когато производителят дълго време продава под себестойността, първо спират инвестициите, след това се намалява стадото, а накрая част от фермите затварят.
Точно това започва да се случва в Румъния.
Когато всяка продадена единица продукция носи загуба
Румънските фермери в момента получават между 0,70 леи (0,14 евро) и 1,90 леи (0,37 евро) за литър мляко, докато производствената себестойност е около 2 – 2,40 леи (0,39 – 0,47 евро) за литър.
Това означава, че при най-ниските изкупни цени загубата може да достигне около 1 лея на литър.
За една малка ферма това не е абстрактна статистика. Ако едно стопанство предава ежедневно стотици килограми мляко, отрицателната разлика се натрупва всеки ден. В края на месеца вече става дума за сериозна сума, която фермерът трябва да покрие със собствени средства.
В същото време млякото на магазина се продава многократно по-скъпо. Така се получава ситуация, в която производителят на суровината е единственото звено по веригата, което може да работи на загуба за продължителен период.
И точно тук започва проблемът.
Фермерът първо спира да инвестира
Когато приходите не покриват разходите, никой нормален стопанин не мисли за разширяване.
Покупката на нови животни се отлага. Подобряването на обора се отлага. Новата доилна техника се отлага. Подмяната на стадото се отлага.
След това започва намаляване на броя на животните.
Това е естествената реакция на бизнеса, когато производството вече не носи достатъчен доход. Фермерът се опитва да ограничи загубите, като намалява разходите.
Само че при млечното говедовъдство това решение има дългосрочни последици.
Една мандра може сравнително бързо да намери друг доставчик на суровина. Една млечна ферма обаче не може да бъде възстановена за няколко месеца.
За изграждането на стадо, селекцията на животните и достигането на нормално производствено равнище са необходими години.
Затова всяка затворена ферма е много по-голяма загуба, отколкото изглежда на пръв поглед.
Румъния произвежда много мляко, но в преработката влиза малка част
Румънският пример показва и друг проблем, който е важен за всички държави с раздробено животновъдство.
Румъния произвежда около 4,4 милиона тона мляко годишно, но само около една трета от него достига до преработвателните предприятия.
Страната е сред големите производители на мляко в Европейския съюз, но въпреки това разчита сериозно на внос на млечни продукти и сурово мляко.
Така се получава парадокс: има животни, има фермери, има производство, но местната суровина постепенно губи мястото си на пазара.
Вносът на млечни продукти вече надхвърля 1 милиард евро, а отрицателното търговско салдо е около 700 милиона евро.
Само през първото тримесечие на 2026 г. в Румъния са внесени около 84 000 тона млечни продукти на стойност близо 47 милиона евро.
При суровото мляко също се наблюдава увеличение. През 2025 г. вносът достига 183 893 тона, което е с 13,2% повече спрямо предходната година.
Това е важен сигнал за фермерите: когато местното производство стане икономически неизгодно, пазарът не остава без мляко. Просто започва да го получава от другаде.
Малките ферми понасят най-тежко кризата
Около 75% от румънските ферми имат по-малко от пет млечни крави.
Тези стопанства са особено уязвими при ниски изкупни цени. Те имат по-малки количества продукция, по-слаба позиция при договаряне и трудно могат да разпределят постоянните разходи върху голямо производство.
Средният годишен добив от крава в Румъния е около 3540 – 3580 килограма, докато средното равнище в Европейския съюз е над 8100 килограма.
Това също има значение.
Когато една крава произвежда повече мляко, разходите за нейното отглеждане могат да бъдат разпределени върху по-голямо количество продукция. Когато добивът е нисък, всеки килограм мляко трябва да поеме по-голяма част от разходите за фураж, труд, ветеринарни услуги, електроенергия, вода, оборудване и поддръжка.
Какъв е урокът за българските говедовъди?
Румънската ситуация не означава автоматично, че България ще повтори същия сценарий.
Но показва много ясно какво се случва, когато цената на млякото и себестойността на производството се раздалечат за прекалено дълго време.
Говедовъдът може да понесе една лоша година. Може да намали разходите, да използва резерви, да продаде част от животните или временно да отложи инвестиция.
Много по-трудно е да се оцелее при продължителен период, в който всяко произведено количество мляко носи недостатъчен приход.
Тогава фермата започва да се свива.
А когато фермите намалеят достатъчно, проблемът вече не е само на фермерите. Той става проблем на мандрите, търговците и потребителите.
Защото преработвателят също има нужда от сигурна местна суровина.
Една затворена ферма не се заменя лесно – Това е може би най-важният урок от случващото се в Румъния.
Ако една мандра загуби един доставчик, тя може да потърси друг.
Но ако в един район изчезнат десетки ферми, местното производство вече не може да бъде възстановено с едно телефонно обаждане.
Няма как днес да бъде продадено стадото, утре да бъде построена нова ферма, а след месец отново да има нормално производство.
При млечното говедовъдство възстановяването изисква години.
Затова запазването на работещите ферми е много по-евтино и по-разумно от опита по-късно да се възстанови вече унищожено производство.
Вносът може да запълни празнината, но не и да върне фермите
Когато местното мляко намалее, пазарът намира решение – чрез внос.
Това обаче решава само непосредствения проблем с доставките.
Не решава въпроса с обезлюдяването на селските райони. Не създава местни работни места. Не поддържа местните фуражопроизводители и ветеринарни услуги. Не запазва стадата.
И най-важното – не гарантира, че вносната суровина винаги ще бъде евтина.
Днес тя може да е конкурентна. Утре цените и условията на международния пазар могат да се променят.
Тогава държавата и преработвателите вече могат да се окажат в ситуация, в която имат нужда от местно мляко, но местните ферми вече са твърде малко.
Истинският въпрос е дали производството ще остане
Румънският пример показва, че спорът за цената на млякото всъщност е спор за бъдещето на самото производство.
Фермерът има нужда от цена, която му позволява да покрива разходите си и да инвестира в стадото.
Мандрата има нужда от постоянни доставки.
Търговецът има нужда от продукт.
Потребителят има нужда от достъпна храна.
А държавата има интерес производството да не изчезва.
Тези интереси не са задължително противоположни. Но ако натискът се прехвърля единствено върху фермера, накрая цялата верига плаща сметката.
За българските говедовъди румънската ситуация е предупреждение, което не бива да бъде подминавано.
Защото когато една ферма затвори, млякото може да бъде заменено с внос.
Но фермерът, стадото и годините труд зад тях не могат да бъдат внесени от чужбина.
