Сърбия започва 2026 г. със сериозни предизвикателства за аграрния си сектор и домакинствата. Цените на храните остават високи, под натиск от по-скъпите горива, торове и екстремни климати условия, а правителството реагира с мерки за подкрепа на местните производители и инвестиции в селско стопанство.
1. Защо храните поскъпват
Анализаторите казват, че повече от 60 % от доходите на домакинствата в Сърбия вече отиват за храна, енергия и жилище, а цените на храните вече се доближават или надминават средните за ЕС, въпреки по-ниската покупателна способност в страната.
Основните причини са:
Значително поскъпване на горивата и енергията, които оформят разходите за производство и транспорт.
По-висока цена на торовете, които фермерите внасят на международните пазари.
Влияние на климатичните аномалии, включително суша и горещи периоди през 2025 г., които намалиха добивите на множество култури.
Експертите подчертават, че административните ограничения върху маржовете в търговията няма да решат структурния проблем – необходим е по-широк пакет от подкрепящи политики и инвестиции в устойчиви практики.
2. Защита на млечния сектор
Министерството на земеделието сигнализира, че може да въведе защитни мита върху вноса на мляко, ако евтините вносни количества започнат да подкопават пазара на сръбското производство.
Тази стъпка идва след дискусии с представители на фермери, преработватели и търговци заради притесненията от спад на цените на млякото на фермата заради внос под себестойност.
3. Повишени стимули за овощари
Правителството увеличи максималните средства, които производителите на горски плодове могат да получат за инвестиции в оборудване и насаждения:
до €42 700 годишно за производители на боровинки, малини и ягоди, спрямо предишните €30 000.
повишени са и субсидиите за разсад и подготовка на площите.
Тези мерки имат за цел да насърчат модернизацията и дългосрочната устойчивост на стопанствата в един от най-динамичните сегменти на селскостопанската продукция.
4. Международни изложби и партньорства
От 16 до 21 май 2026 в Нови Сад ще се проведе 93-ят Международен селскостопански панаир, очакващ над 300 000 посетители и роля като ключова платформа за иновации, инвестиции и международни бизнес контакти.
Това събитие се разглежда като шанс за сръбските производители да разширят присъствието си в регионалните и европейски пазари.
5. Обща перспектива за агросектора
Аграрният сектор в Сърбия остава под натиск от външни фактори – от повишените разходи за материали до климатичните рискове и международната конкуренция. Налага се адаптиране чрез по-добра енергийна инфраструктура, устойчиви земеделски практики и политически мерки, които не само забавят, но и подпомагат стабилизацията на пазарите.
