Климатфлацията вече е реалност
Все по-често в новините се появява нова дума – „климатфлация“. Тя обединява две явления: климатичните крайности и растящите цени.
Когато сушата, жегите, наводненията или пожарите съсипят реколтата, храната на пазара неизбежно поскъпва. Това вече не е само научен термин, а реалност, която усещат както фермерите, така и потребителите.
Европейската картина
Във Великобритания през август 2025 фермери съобщиха, че добивът на силаж е намалял с 50 %, защото сушата буквално „изгори“ пасищата. Това означава по-скъп фураж и оттам – по-скъпо мляко и месо.
Във Франция ябълковите производители преживяха двоен удар – пролетни слани и след това горещини, които съсипаха реколтата. В Италия лозарите се оплакват от по-малки гроздове и по-нисък добив, което оскъпява бутилката вино още преди да е стигнала до пазара.
Учените предупреждават: ако емисиите на парникови газове не бъдат ограничени, тези климатични „шамари“ ще стават все по-чести. И най-засегнати ще бъдат хората с по-ниски доходи, които вече се колебаят дали да купят зеленчуци и плодове или да заменят менюто с по-евтини, но бедни на хранителни вещества продукти.
Българската следа
У нас климатфлацията също чука на вратата. Лятото в Добруджа показа как жегата може да изсуши слънчогледа и царевицата. На места фермери отчитат спад на добива с до 30 %. В Родопите обилни дъждове и кални свлачища съсипаха зеленчукови ниви.
Животновъдите усещат проблема още по-силно – цената на фуражите се вдигна с около 20 % спрямо миналата година. Това принуждава някои стопани да намалят стадата си, защото не могат да изхранят животните. Така климатфлацията удря два пъти – първо фермера, после потребителя, който плаща повече за мляко, сирене и месо.
„Храната, която даваме на животните, струва почти колкото самите продукти, които продаваме“ – споделят стопани от Североизточна България. Някои вече обмислят да излязат от сектора, ако няма подкрепа.
Какво може да се направи
Решения има, макар и не лесни:
• Въвеждане на устойчиви сортове култури, които издържат на суша и високи температури.
• По-добро управление на водата – от капково напояване до събиране на дъждовна вода.
• Инвестиции в модерни технологии, които намаляват разхода на ресурси.
• Подкрепа за фермерите, особено малките и средните, които не могат сами да финансират скъпи системи.
В някои европейски държави вече има субсидии за земеделци, които прилагат практики за пестене на вода и почвено плодородие. България също трябва да мисли в тази посока, защото климатфлацията не пита – тя идва.
От Индия – урок и сигнал за България
На годишното събрание на Асоциацията на производителите на комбинирани фуражи в Индия се чуха смели думи: страната може да се превърне в глобален център за износ на животни и животински продукти. Това обаче няма да стане от само себе си – нужни са ясни политики, инвестиции и модернизация на инфраструктурата.
Индия разполага с огромни ресурси – над 500 милиона глави добитък, разнообразен климат и милиони малки стопанства. Днес тя вече е най-големият производител на мляко в света – 239,3 милиона тона през 2023–24, а месото достига 10,25 милиона тона. Средният ръст на продукцията на мляко е около 3,8 % спрямо предходната година, а при месото – 4,95 %.
Производство на мляко и месо – Индия и България
| Показател (2023–24) | Индия | България |
|---|---|---|
| Брой говеда | над 500 000 000 | около 500 000 |
| Производство на мляко | 239 300 000 тона | около 1 000 000 тона |
| Годишен ръст на мляко | +3,8 % | – (тенденция към спад) |
| Производство на месо | 10 250 000 тона | около 60 000 тона |
| Годишен ръст на месо | +4,95 % | – (стагнация/намаление) |
| Тенденция | Експанзия, насочена към износ | Намаляване на стадата и продукцията |
Сравнението между Индия и България в говедовъдството изглежда като сблъсък на два свята – но истината е, че ни показва пътя, по който или ще тръгнем, или ще изостанем.
Индия и България – различни мащаби, еднакви уроци
Индия е абсолютен лидер по мляко и показва стабилен ръст и при месото. В същото време в България млечното стадо намалява – кравите са с около 20 % по-малко спрямо преди десет години, а производството на сурово мляко върви надолу.
Разликата е огромна, но поуката е ясна – Индия мисли как да изнася повече, докато България още се бори да запази стадата и да задържи фермерите в сектора. Без силна фуражна база, модернизация и пазарна стратегия трудно ще излезем напред.
Индийският пример показва, че когато държавата и стопаните гледат в една посока, от малки дворове може да се изгради огромна индустрия. За България този урок е още по-важен – защото без обща визия рискуваме не да увеличим износа, а да намалим дори собственото си производство.
