Една от най-подценяваните, но разпространени заплахи в млечното животновъдство се крие не в очевидното, а в самата храна, която ежедневно даваме на животните. Това са микотоксините – опасни вещества, които често присъстват в смесената дажба, без видими признаци. Те намаляват млеконадоя, влошават здравето, влияят на плодовитостта и в крайна сметка – на рентабилността на фермата.
За микотоксините не се говори достатъчно, а когато се заговори, често се свежда само до имена на плесени или химични съединения. Но всъщност това е практически проблем, който засяга почти всяка ферма, която храни животните си със силажи, сенаж, зърнени или комбинирани фуражи.
Какво представляват микотоксините?
Микотоксините са токсични вещества, произвеждани от различни видове плесени, които се развиват в зърното, тревите и силажите – както на полето, така и по време на съхранение. Те не могат да се видят или усетят, не се разрушават при сушене или ферментация и не се неутрализират лесно.
Най-често срещаните микотоксини в животновъдството са:
– Афлатоксин – свързва се с рак, увреждане на черния дроб и отделяне на токсини в млякото.
– Деоксиниваленол (DON) – води до намален прием на фуражи и потисната имунна система.
– Зеараленон – нарушава хормоналния баланс, води до аборти и безплодие.
– Фумонизини и охратоксини – увреждат бъбреците и черния дроб.
Откъде идват микотоксините в дажбата?
Най-често микотоксините попадат в храната на животните чрез:
– Царевичен силаж, люцерна, сенаж, зърнени фуражи, пшенична слама, както и чрез готови комбинирани фуражи.
– Лоши условия при съхранение – влага, плесени, контакт с кислород, незапечатани бали или силози.
– Неблагоприятно време по време на вегетация и прибиране – суша, дъждове, градушки и късна жътва също увеличават риска.
Какви са последствията за животните?
Микотоксините не винаги водят до остро отравяне. Много по-често те действат постепенно и незабележимо, но с тежки последици:
– Намаляване на млеконадоя, особено при крави в лактация;
– Спад в апетита, мудност и промени в поведението;
– Повтарящи се заболявания, поради отслабена имунна система;
– Задържане на плацентата и репродуктивни проблеми;
– Увеличени разходи за ветеринарни интервенции.
Как можем да се предпазим?
Превенцията започва още на полето, минава през склада и завършва при храненето. Най-доброто, което може да направи един фермер, е редовно наблюдение и контрол на фуражите, заедно със следните мерки:
1. При прибиране на реколтата:
– Не оставяй късно косене, особено при люцерната и царевицата.
– Следи влагата и температурата – те са ключови за развитие на плесени.
2. При съхранение:
– Силажите и сенажите да са плътно уплътнени, без пропускане на въздух.
– Проверявай за мирис, мухъл и разпад на структурата – това са предупредителни сигнали.
3. При съставяне на дажбата:
– Използвай разнообразни източници, а не само един вид силаж.
– Добавяй свързващи вещества (напр. глина, бентонит, дрожди), които улавят токсините и не позволяват те да се абсорбират в храносмилателната система.
– Следи апетита и поведението на животните – всяко отклонение може да е знак.
Нека храната бъде сигурност, не риск
Микотоксините няма да изчезнат. Но могат да бъдат управлявани. Не е нужно да се паникьосваме, нито да разчитаме на късмет. Със системно отношение, балансирани дажби и внимание към фуражите, можем да ограничим риска и да защитим както животните, така и инвестициите си.
Най-често срещаните микотоксини при млечни крави
| Микотоксин | Фуражи, в които се среща | Основни ефекти върху крави | Рискова граница (в милиграма на килограм фураж) |
|---|---|---|---|
| Афлатоксин B1 | Царевица, фъстъци, памучно семе, замърсен комбиниран фураж | Увреждане на черния дроб, преминава в млякото като AFM1, канцерогенен за хората | ≥ 0,02 – води до остатъчни количества в млякото; за предпочитане под 0,005 |
| Зеараленон (ZEA) | Царевица, пшеница, ечемик, сорго | Нарушава хормоналния баланс, води до аборти, фалшиви разгонивания | > 0,5 – започват ефекти при чувствителни животни |
| Деоксиниваленол (DON) (вомитоксин) | Царевица, пшеница, ечемик, трици | Намален апетит, спад на млеконадоя, потискане на имунната система | > 1 – започва намаление на приема; > 5 – сериозни ефекти |
| Фумонизини | Царевица, царевичен силаж | Нарушения на черен дроб, бъбреци, репродукция | > 5 – неблагоприятни ефекти при дълъг прием |
| Охратоксин A (OTA) | Слама, сенаж, зърнени фуражи със съдържание на плесени | Уврежда бъбреците, имунопотискащ ефект | > 0,05 – наблюдават се ефекти |
| Т-2 токсин и HT-2 (тип трихотценени) | Слама, плесенясали зърна, комбинирани фуражи | Улцерации на устата и стомаха, аборти, депресия | > 0,05 – води до отказ от храна и лезии |
Забележка: Прагът на чувствителност може да варира според възрастта, физиологичното състояние (лактация, бременност) и общото здраве на животното.
Източници: EFSA, FDA, NRC, научни доклади от University of Kentucky, Iowa State, Alltech, Biomin, Feedipedia.
