Отглеждането на насекоми все още изглежда екзотично за традиционното земеделие. Но този сравнително нов сектор започва да дава резултати, които трудно могат да бъдат пренебрегнати. Белгийският изследователски център Inagro проучва потенциала на т.нар. фрас – страничен продукт от индустриалното отглеждане на насекоми, който може да се окаже ценен ресурс за земеделието и градинарството.
Първоначалните резултати сочат, че фрасът не е просто отпадък, а тор и биостимулатор с реално приложение при полски култури, зеленчуци и дори в биологичното производство на гъби.
Какво представлява фрасът
Фрасът е смес от:
– изпражнения от насекоми;
– остатъци от фураж;
– до 5% мъртви насекоми;
Тази комбинация съдържа хранителни вещества, органична материя и активни микроорганизми, които оказват влияние върху почвата и растежа на растенията. Именно това го прави обект на сериозен научен интерес.
Няма „един“ фрас
Според Inagro фрасът не може да се разглежда като унифициран продукт.
„Както при животинския тор, свойствата на фраса зависят от вида насекомо, използвания фураж и метода на отглеждане“, посочват изследователите.
Тези фактори определят:
– поведението на фраса в почвата,
– скоростта на освобождаване на хранителните вещества,
– ефекта върху различните култури.
Поради това Inagro първо търси отговор на ключови въпроси: кога фрасът работи ефективно, кога – не, и как се вписва в строгата европейска регулаторна рамка.
Не е чудодейно решение, но не е и разхищение
Опитите в саксии със зимна пшеница показват значителни разлики между различните видове фрас. Макар често да се говори за „средни NPK стойности“, на практика фрасът се оказва всичко друго, но не и еднороден.
Общата тенденция обаче е ясна – повечето варианти са богати на фосфор, който често се превръща в първия ограничаващ фактор при полевото приложение. Освобождаването на азот варира значително, като най-добре представящите се видове фрас се държат подобно на класически органични торове, като смеси от говежди и пилешки тор.
„Фрасът не е чудодейно лекарство, но със сигурност не е и напразно“, казва Карл Кудрон, изследовател в Inagro.
„Това е продукт, който трябва да бъде разбран, преди да се използва. Времето, дозата и контекстът са решаващи.“
Полеви опити с реални култури
Лабораторните наблюдения са потвърдени и на полето. При картофите фрасът е тестван като частичен и пълен заместител на минералните торове. Парцелите с по-високо приложение стартират по-бавно, но по-късно през сезона растежът се изравнява. Крайният добив е сравним, а в някои случаи грудките са дори по-едри.
При зимната пшеница дозировката се оказва ключова. Високите концентрации на фрас могат да потиснат растежа, докато по-ниските количества оказват положителен ефект върху здравето на растенията.
Многогодишни опити с карфиол показват още един интересен резултат – повишена устойчивост на растенията към повреди от насекоми. Контролните парцели, които не са третирани с фрас, демонстрират значително по-слаб растеж.
Роля в биологичното производство на гъби
В рамките на проекта Rese(c)t Inagro изследва и възможността фрасът да бъде устойчива алтернатива на органичния пилешки тор при биологичното отглеждане на гъби.
Първоначалните резултати показват, че до 50% от азотните вложения могат да бъдат заменени с фрас без значителна загуба на добив или качество.
Какво предстои
През следващите години Inagro планира разширяване на изследванията с нови полеви опити при:
– картофи,
– зимна и пролетна пшеница,
– карфиол,
– гъби.
Целта е да се изясни как фрасът може да се използва оптимално като тор и биостимулатор в различни производствени системи.
Засега едно е сигурно – фрасът няма да измести класическите торове изведнъж. Но той вече не може да бъде разглеждан като отпадък, а като ресурс, който постепенно намира своето място в съвременното земеделие.
