Студено маркиране

Какво представлява таврирането на животните, и прилага ли се в нашата страна.

Михаил Михайлов:  Този метод в двата му варианта се използваше преди 1980 г и то в някои стопанства. Тогава от кожарскарската промишленост наддадоха вой, че се повреждала кожата, и окончателно в говедовъдните стопанства се премина само на маркировка, чрез татуиране. Татуировката, чрез студено тавриране сега се използва само в коневъдството.

Целта е, при евентуална кражба, да бъде открит коня. И затова има лесно след малко ще ви кажа. При конете сме използвали таврирането на копитата с топло тавро, но това е нетраен метод, и трябва всяка година да има повторение. В края на 80 те години на миналия век, зачестиха кражбите на коне и магарета, и получихме задачата наличните еднокопитни в Сливенски окръг да бъдат таврирани. Таврото трябваше да е студено.
Защото този метод е безопасен, безболезнен, не остава белег от нараняване върху кожата, и не поврежда кожата на коня. Маркировката е четлива, постоянна и може да се види от разстояние през цялата година. Сформирахме екип, направихме преносим метален станок, приспособихме една машинка за стригане на овце от трифазен ток, да работи с двуфазен. Намерихме ситни гребени за да се застригва до кожа. Съд за наливане на азота, друг съд за съхранението му.

Тавро – метална пръчка, с дървена дръжка на единия край и 60 мм цифра на другия край ,от месинг или нещо подобно. Ръкавици, синджири, юлари, четка, и май това беше всичко. Организацията се осигуряваше от кметовете, така че, се маркираха почти всички животни в селото.

Първите две цифри бяха кода на селото, вторите две – поредните номера. По график, животните се докарваха до определеното от кмета място в селото. Ние пристигахме като ”циркаджии” със станока, масата, машинките и излизащите пари от съда с азот. Абе, направо си беше шоу. Конете или магаретата се вкарваха в станока, следваше стригане на мястото – от лявата страна, високо горе на тялото. Застригване, почистване на мястото с четка, и поставяне на номера, който се вадеше от съда с азот, при минус 196 градуса и се държеше, не мога да се сетя точно, но поне 30 секунди. Ако се държи повече, има опасност от изгаряне.

Всъщност какво става, като обработваме кожата с азот. Ниската температура поврежда функцията на космената луковица. При поникване той вече е с бял цвят и така си върви, до края на живота. Кожата на конете съдържа милиони власинки, които съставляват неговата козина. Ако разгледаме структурата на един косъм, ще стане ясно, че той е съставен от три части: производствен фоликул, който отговаря за пигментацията (цвета на косъма), растежен фоликул (и двата фоликула се намират под повърхността на кожата) и самия косъм. При тавриране се увреждат производствените фоликули, и те вече не могат да произвеждат пигмент, но козината продължава да расте. Резултатът е, че козината на таврираното място не съдържа пигмент и изглежда бяла.

На таврираното място, се наблюдава замразена вдлъбнатина в кожата на животното. В рамките на пет минути, вдлъбнатината ще изчезне и ще започне процесът на подуване. Таврото ще може да се чете, но ще бъде с тройни размери заради отока. Той ще набъбва в продължение на 48 до 72 часа. След като отокът изчезне, в първия момент таврото може да не се види лесно. След 20-30 дни мястото ще се покрие с люспи. След четвъртата седмица коричката ще започне да пада и ще се появи бяла козина с мъх  с прасковен цвят.