Живеем във време, когато много от генетиката на говедата е ясна, ДНК анализът е вече само дума от нашата работа и не прави на никого впечатление /това не важи за България/, гените си ги разместваме както си искаме, а за новите животни знаем всичко, още когато са в ембрионален стадии.
Инбридингът е актуална тема в развъждането на Холщайн, тъй като програмите за развъждане по света са такива, фокусирайки се върху ограничен брой бикове Холщайн, които да станат родители на синове.
Анализ извършен от Холщайн асоциацията на Япония, под егидата на WHFF, показа, че в някои от водещите холщайнски страни, има ниво на коефициента на инбридинг от около 4% до почти 6%. А след 6 % става страшно.
Освен това, тенденцията в повечето популации на Холщайн показва продължаващо увеличаване на инбридинг коефициента.
Поради широкото използване на популярни бици за ИО в породата Холщайн през последните години, съществува потенциален риск от непрекъснато увеличаване на инбридинга, освен ако фермерите и техните развъдните организации активно избягват чифтосването на тясно свързани животни.
У нас положението също не е розово. По отношение инбридинга нямаме кой знае каква информация. Някои развъдни асоциации може би имат нещо в докладите си, но това са сламки. Истината е, че у нас около 90% от кравите Холщайн са с произход от две линии, а останалите 10% са от други линии, но те във времето имат нещо общо с първите две.
В началото на създаването на фермерството от днешния си вид, много фермери се лъжеха, че като купуват сперма от различни вносители ще избегнат инбридинга. Единственото спасение е РА да хвърлят своите сили по изготвянето на коректни случни планове по съответните програми и управляват инбридинга.
Да започнат да внедряват ДНК анализа и по-малко да разнасят куфарчета по фермите и лабораториите.
Като цяло развъждането е насочено към подобряване на генетичните способности на животните, с цел бъдещите поколения да произвеждат необходимите продукти, мляко и говеждо месо по-ефективен начин. Развъждането е за „подобряване“, вместо просто за „възпроизвеждане“. Подобряване на генетичната способност ще бъде реализирана чрез подбор на най-добрите индивиди в настоящата популация и впоследствие да се използват тези животни като родители за следващото поколение.
Говедовъдството се основава на два важни стълба:
– Оценката на генетичната способност на животните (оценка на развъдната стойност) и
– Развъдната програма или структурата, в която се извършва генетичното подобрение или селекция
През последните десетилетия, както методите за оценка на развъдната стойност, така и развъдните програми са значително подобрени. Това е довело до силни генетични подобрение. В същото време това доведе и до намаляване на генетичното разнообразие вътре в популации. Това намаляване на генетичното разнообразие се измерва с увеличаването на инбридинга.
