Рубриката се води от Михаил Михайлов
Най-правилно би било тема на седмицата да бъде новото ръководство на МЗ, но все още официално няма нищо, така че ще се върнем на срещата в понеделник по въпросите на генетиката, проведена в Тракийски университет Стара Загора, за случилото се, за изказванията и резултата от този форум.
Ще започна от заглавието на материала. Точно и кратко казано. Събуждаме се веднъж годишно да поговорим за генотипирането, селекцията и какво правят другите. Все пак е нещо. Правим крачка напред. През този едногодишен период обаче другите вече са направили не една, а две крачки напред.
В зала номер 3 в Тракийския Университет се събраха поне 150 колеги интересуващи се от геномната селекция. Отлично впечатление правеха нашите млади фермери, които активно вземаха отношение в дебата и по думите им можеше да се разбере, че не само говорят, а са започнали да правят първите крачки в тази насока.
Основен лектор беше г-н Тодор Арбов. Наш експерт по животновъдство и то в най-тънката част – селекцията и генетика, а вече и по епигенетиката. С Арбов се запознахме в Станцията по ИО в Щутгард през далечната вече 1993 година. Тогава той беше ръководител на производствения отдел за сперма в станцията. Да те сложат германците на най-отговорния пост и толкова млад, не е шега работа. След това Арбов преминава през редица длъжности свързани с изкуственото осеменяване, генотипирането, селекцията. В момента е един от водещите експерти в това отношение в Канада, САЩ и Европа.
Подобна сбирка, Арбов организира в България за не знам кой си път. Ние упорито си стоим на едно място, а той всеки път ни поднася все нови и нови неща. Неговият девиз е – Най-добрият начин да предскажете бъдещето, е да го създадете. Лошото е, че нашето бъдещето по отношение на генетиката, все още не сме почнали да го създаваме. Лекцията си Тодор Арбов започна с основните изисквания за рентабилното млекопроизводство. Той отново ни презентира таблица, която всеки уважаващ се говедовъд, трябва да знае наизуст. Само не мога да кажа, до кога ще продължи този сценарии на ценни съвети от негова страна и бездействие от наша.
Все пак трябва и да се похвалим с нещо в тази област. Организациите на месодайните говеда вече трета година използват генотипирането. Броят на фермите които изпращат косми е вече над 40. Тръгна и генотипирането в сектор мляко. Много бързо вече имаме над 1500 генотипирани млечни крави.
Националния съюз на говедовъдите в България преди 6 години официално връчи в МЗ предложение за влизане в програма за започване селекция по генотип на майките. И това предложение сме го внасяли не веднъж.
В момента се прави нещо. Тодор Арбов помага на желаещите да започнат да променят системата. Всичко обаче сякаш става стихийно и емоционално. Трябва някой да тропне по масата, да сложи ред и да започне работа в тази насока. В изказването си, по време на срещата, цитирах цифри от Евростат – средна млечност от крава за мляко 3800 кг. у нас някои дори ми направиха забележка, че не е вярно. Ами така е записано. Това че, асоциацията на черношареното говедо в Добрич има средна млечност над 8000 кг, не означава, че това важи и за останалите 170 000 крави.
Няколко пъти министър Вътев поставя въпросът да се сложи летва от 6000 кг мляко на крава, за да участва в голямата субсидия за селекция. Никакъв проблем за това. От 90000 контролирани крави за мляко, щяха да останат 30-35 000 с млечност над 6000 кг. Какво ще правим с останалите, след като бъдат изхвърлени от селекцията. И накрая, какво трябва да се правим да не се въртим в кръга – форум по генетика – предложения до министерството – посещения на ферми, лаборатории и водещи организации и съответно крачка напред. И всичко свършва до тук и следват две крачки назад.
Някой отговорен другар трябва да вземе в ръка диригентската палка – наречена генетика. По най-бързия начин да се състави план за работа. Задължително определяне на важните задачи и хората, които ще отговарят за тях. Да се промени начина на изкупуване на мляко – в момента млякото се купува на количество. Протеина и маслеността са забравени показатели.
Следва и създаването на програма за масово генотипиране на всички крави потенциални млекопроизводителки, нищо ново под слънцето. Повечето държави свършиха тази работа за няколко години. И обучение на кадри, можещи да работят с тази материя. Ние определено не разполагаме с такива. Никакви изграждания на лаборатории и изчислителни центрове – има ги навсякъде, не е необходимо да откриваме топлата вода. Обучение на фермерите също е задължително. Те също трябва да поемат своята отговорност по записи и идентификация на животните.
Не е чак толкова трудно. Ще ни трябват пет-шест години да създадем бъдещето. А то е 8000 кг мляко от крава. Ако не правим две крачки назад, и най-много да отидем на 4000 кг мляко от крава.
Михаил Михайлов
