Защо по никое време ще обсъждаме кочовете. Причините са две. Първата е ситуацията в Румъния с „ Коварните момчета“ описана в статията
Кочовете със сертификат
Става дума за действието на една Наредба за румънките овцевъди, в която се казва, че овцевъда е длъжен да има коч със сертификат за всеки 35 овце майки. А овцете, които нямат коч, остават без субсидия. Вследствие на това цената на кочовете е стигнала над 700 лева.
„Коварните“ момчета /в случая селекционерите/ са почнали да издават сертификати, дори без покритие от кочове или са вземали мъжки агнета от стада, които не са определени за кочопроизводство. От всичко това, което знаем за този случаи е, че кочовете, които са със сертификат получават субсидия, което не се случва у нас. Това е много интересен факт.
За да имаш добър коч трябва да даваш, в същото време това ценно животно, обявено за разплод, носи само разходи и се използва 30-40 дни по време на случната кампания.
Второто, да дискутираме кочовете е, че именно сега се дава старт за новите разплодници, носители на новата генетика, която би трябвало младите кочлета да носят и предават на новото поколение агнета.
Една част от овцете започват да се агнят още в началото на декември. Това означава, че в края на март те ще тежат над 30 кг, могат сами да се хранят и съответно да се отглеждат в по-голяма група. Нормално е и на тази възраст да се отбият.
Обикновено, самата Развъдна асоциация определя по техни си критерии стадата от които могат да се заделят агнета за разплод. Съответно се прави случен план. При всички случай той трябва да е индивидуален. От тук започват мъките за тези, които не прилагат ИО при овцете. Приказките за пускане от ръка, си е едно творени за хора които не са го практикували. Не става дума да покриеш 3-4 овце. Въпросът е какво прави овцевъдът, когато има днес 50 разгонени овце и коча ходи само след една овца.
Следва агнилната кампания и съответно отбиване на агнетата и сформирането на групи. Отбитите агнета се избират по селекционните вънкашни белези, открояващи породата и по документацията с която се разполага. Ясно е задачата, най-добрите агнета да влязат в групата за доотглеждане. Задължително трябва да се видят тестисите и краката. При някои породи дори и рогата.
Новосформираната група, от мъжки агнета на една възраст, започва да се отглежда при по-специални условия и съответното хранене. Също така по това време се вземат проби /засега кръв от майката, бащата и агнето/ за да се докаже произходът на агнето.
Следват рутинните тегления на възраст определена в Наредбите. Когато мъжките станат на 16 месечна възраст, трябва да бъдат класирани от комисия, особено ако се продават като агнета. Нормално е също преди продажба, да се проверят половите рефлекси на кочлетата и да се окачестви спермата им.
Кочлетата от вълнодайното направления трябва да минат тест за качество на вълната. Следва продажбата и то със сертификат. Това не е всичко. Трябва да се проследи как се развиват дъщерите на тези млади кочлета, съответно данните да се обработят в специализирани центрове за това и дъщерите да се вписват в Държавна племенна книга.
За съжаление в момента нямаме нито лаборатория за окачествяване на вълната, нито се води официална ДПК.
Доколкото знаем, асоциациите получават средства на издръжка на о.2 % от кочовете от стадата на съответната порода. Това са 20 кочлета на 10 000 бр овце. Или това е капка в море. При необходимост за покриването на тази популация от 200 коча и ремонт от минимум 50 коча, имаме осигурени едва половината от ремонта. А от тази половина винаги ще има кочове, които няма да „чуват петлите“.
Има и още нещо – средства се дават за издръжка за девет месеца на отглеждане. Непосредствено преди кампанията – къде ще са кочлетата. Във всяка ферма ще имат ли необходимото ниво на хранене, в каква група ще се отглеждат. Ами то, ако един месец ги бият старите кочове, няма да им е до „булки“. Ако се прилага ИО нещата стоят малко по-различно.
Какви изводи може да се направят:
- Кочопроизводството е най-важната дейност в овцевъдството. Омръзна ни да цитираме постулата – един коч е равен на половин стадо;
- На групата кочове трябва да се отделя най-голямо внимание – това определено не го правим;
- Записите по отношение дейността на кочовете и характеристиката на поколението, трябва да се правят постоянно – и това не го правим редовно;
- Голямата подготовка на кочовете за случната кампания не трябва да се свежда до отговора на овцевъда – давам му ечемик на воля – най-вредното за него в момента;
- В организацията на кочопоризводството има празноти;
- Няма ги лабораториите и центровете за електронната обработка на данните. Няма софтуер в тази връзка;
- Да се увеличи издръжката от страна на държавата относно кочопроизводството. Винаги е имало такава. И преди девети септември и по време на социализма;
- Нямаме ли добри кочове, ще се чудим как да изпълним тези 100 или 70 кг мляко за обвързаната подкрепа;
- Дебат по отношение на избора, отглеждането и използване на кочовете;
Приемаме всякакви коментари, препоръки и съвети по отношение на кочопроизводството.
Михаил Михайлов
