Докато в много държави усилията са насочени основно към справяне с последствията от изоставянето на животни, Ню Йорк прави крачка към превенцията.
В бюджета на града за финансовата 2027 година са включени 1,5 милиона долара за две програми, чиято цел е да помогнат на домашните любимци да останат при своите стопани, вместо да попаднат в приюти. Решението е прието от Градския съвет на Ню Йорк и приветствано от Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (ASPCA).
От общата сума:
- 750 000 долара са предназначени за създаването на програма с банки за храна за домашни любимци. Идеята е хора, изпаднали във временни финансови затруднения, да могат да получат помощ за изхранването на своите кучета и котки, вместо да бъдат принудени да се разделят с тях.
- 750 000 долара ще бъдат инвестирани в разширяване на програмите за безплатна и нискотарифна кастрация. Според специалистите именно достъпът до такива услуги е сред най-ефективните начини за ограничаване на нежеланото размножаване и намаляване на броя на бездомните животни.
От ASPCA посочват, че никой жител на Ню Йорк не трябва да бъде принуждаван да избира между собственото си благополучие и това да запази своя домашен любимец. Според организацията инвестициите в подкрепа на стопаните са сред най-ефективните мерки за предотвратяване на изоставянето на животни и за намаляване на натиска върху приютите.
Новите средства са част от по-широка политика, насочена към запазване на връзката между хората и техните домашни любимци. Освен че подпомагат семейства в затруднение, подобни програми намаляват и обществените разходи за настаняване и грижи за бездомни животни в дългосрочен план.
Има ли какво да научим в България?
Вместо да се пита какво да се прави с вече изоставените животни, Ню Йорк започва с друг въпрос – как да не се стига до тяхното изоставяне. Именно върху тази идея са изградени и двете нови програми, включени в бюджета на града.
И в България общественият дебат най-често започва, когато животното вече е на улицата или е попаднало в приют. Тогава се търсят средства за залавяне, настаняване, лечение и грижи. Много по-рядко се говори за причините, довели до това.
Финансовите затруднения са една от тях. Когато едно семейство не може да си позволи храна, ветеринарни разходи или кастрация, рискът животното да бъде изоставено нараства. Именно затова програмите за подпомагане на стопаните се разглеждат като превантивна мярка, а не като социална помощ за домашни любимци.
Подобен подход би могъл да бъде полезен и у нас. Вместо всички усилия да бъдат насочени към последствията, част от публичните средства могат да се инвестират в предотвратяване на проблема – чрез достъпни програми за кастрация, подкрепа за социално уязвими стопани и инициативи, които помагат животните да останат в своите домове.
Защото най-доброто решение на проблема с бездомните животни не започва в приюта. То започва много по-рано – когато обществото помогне на отговорните стопани да не бъдат принудени да се разделят със своите животни.
И най-успешната политика е тази, която не допуска те да станат бездомни.
